— За това ли съжаляваш? — попита Ариана против волята си. — Че си загубила властта над него?
— Че разбира се! За какво друго би си струвало да учиш какво харесва един мъж?
— Просто за да му доставиш удоволствие — каза Ариана.
Докато говореше, тя си спомни как бе държала и галила горещата, болезнено възбудена плът на Саймън. И още нещо — своите собствени чувства.
— И защото е приятно да му доставяш удоволствие — добави Ариана и с труд потисна чувствената тръпка.
Мари шиеше бързо, усмихваше се и клатеше глава над невинността на Ариана.
— Никога няма да можеш да командваш съпруга си, ако загубиш контрол над самата себе си — каза отсечено Мари. — Ако искаш да побеждаваш, трябва да знаеш кога и как да целуваш и кога да хапеш, къде да лижеш и как да смучеш, какво да дращиш и кога да галиш, как да го поемеш с уста и кога да го вкараш в себе си.
Стъписана от това откровение, Ариана не знаеше какво да каже.
— Екстазът е власт, госпожо — каза Мари. — Това е единствената власт, която ние, жените, имаме над мъжете. Затова пък мъжете владеят всичко на този свят, а ние си нямаме нищо. Даже и собствените ни тела не са наши.
Студената преценка за природата на отношенията между мъжете и жените ужаси Ариана. Още по-лошо бе да разбере, че Мари бе убила нещо у Саймън, както Джефри бе убил нещо у нея.
Както аз не мога да отдам тялото си на мъж, така и Саймън не може вече да повери чувствата си на жена.
Но аз съм длъжна. Не мога повече да понасям тъжната диващина на миналото. То трябва да свърши.
Просто трябва.
Мари погледна нагоре, видя изражението на Ариана и въздъхна.
— Не се тревожете, госпожо. Липсва ви темперамент, за да командвате Саймън с харемни трикове. Вие сте прекалено чувствена.
— Аз?! — попита слисано Ариана.
— Вашата музика го показва. Тя ме изкушава да ви съблазня аз самата. Но вие виждате само Саймън. А Саймън е от малцината мъже, които някога съм познавала, достойни да се страхуваш от тях. Този глупак Джефри скоро ще го разбере.
— Джефри — Ариана помисли със злоба за него. — Защо не съблазниш него?
— Мислех си, че Джефри не ти се нрави чак толкова, че да се грижиш за удоволствията му.
— Ненавиждам го.
— О, така значи — Мари се усмихна жлъчно.
Тя стегна последния възел, тръсна елечето и кимна удовлетворено.
— Когато Джефри се умори от вашата слугиня тази нощ…
— Джефри е с Бланш?! — Ариана беше смаяна.
— Да. Само защото му отказах. Зная, че Саймън не го харесва.
— Джефри ли направи дете на Бланш?
— Вероятно. Тя е умна и знае, че детето на един високопоставен рицар струва повече от изчадието на някой селянин. — Мари сви рамене. — Но тя не може да се мери с мен. Нито Джефри.
Ариана не се съмняваше в това.
— Ще го накарам да пълзи гол из кочината, за да оближе мястото, където съм седяла — каза Мари. — Дължа ви го.
— Но защо? — попита Ариана ужасена.
— Заради вашата музика. Тя казва всичко, каквото не съм могла да изкажа от осемгодишна, защото не съм имала думи.
Мари остави настрана кошничката с ръкоделието, стана и каза:
— Моля да ме извините, госпожо. Трябва да приготвя някои прибори за… покоряването на Джефри.
Ариана зяпна. Нямаше думи. Мари се усмихна.
— Не, никога не съм използвала тези харемски играчки със Саймън. Харесвах го много.
— Не исках да те питам за това.
— Рано или късно щяхте да се сетите, а аз ценя живота си тук. Откак ме отвлякоха, никой не се е отнасял така добре с мен. Дано Бог да бъде с вас в сънищата ви, лейди Ариана!
— Благодаря — каза Ариана тихо.
Мари се усмихна.
— Но ако искате по-материална компания от Бога, съпругът ви обхожда укрепленията.
Ариана неволно погледна нагоре, затаи дъх и се вслуша. Чуваше се само нестихващият шум на вятъра и лекото трополене на лапавицата по капаците.
— Пак буря — каза Ариана.
— Да. В Блакторн е много по-студено, отколкото по светите места.
Ариана пошепна:
— На Саймън сигурно му е много студено там горе. Ще се простуди.
— Идете и му го кажете.
— Ще отида — каза Ариана и тръгна.
— А докато му го казвате, сгушете се под мантията му така, че да дишате с неговия дъх, толкова близо, че гърдите ви да се притиснат до неговите.
Ариана спря. Мари продължи да я наставлява тихо.
— А после нежно сложете ръка на онова хълмче в слабините му.
Дъхът на Ариана секна.
— Погалете го, докато порасне хубаво. После разкопчайте брича му и го поемете в уста. Саймън много ще се зарадва — Мари се засмя. — Както и неговият тъжен славей.