Той заповяда на ръцете си да отблъснат Ариана, но те се сключиха около нея и я претеглиха още по-силно. С онази част от съзнанието си, която още беше в състояние да преценява и да разсъждава, Саймън очакваше тя да се възпротиви на откровената сексуалност на прегръдката.
Но Ариана се притискаше към него все по-силно, движеше се бавно и го галеше с цялото си тяло. В любящите й ръце пулсираше неговата възбудена плът.
— Това е лудост! — изсъска Саймън.
— Да.
— Дай ми устата си!
— Да — пошепна тя.
Саймън се наведе да целуне Ариана, но тя се изплъзваше от прегръдката му.
— Не! — възкликна дрезгаво той. — Не се отдръпвай!
— Трябва!
Стиснал зъби, за да не покаже разочарованието си, Саймън отпусна Ариана напълно. Придържаше само мантията около нея.
Тя се плъзна надолу по тялото му и изчезна под разкошната мантия.
— Ариана? Прилоша ли…?
Стон задави въпроса му, когато бузата й погали възбудената му плът. Кожата й бе студена от вятъра, а диханието й го топлеше. То му прошепна друга ласка, когато Ариана обръщаше глава от една страна на друга, галейки го. После тя го хвана с две ръце и го пое в устата си.
— Боже! — каза гърлено Саймън.
Тялото му се изопна като тетивата на лък. Ако не беше каменната стена зад гърба му, щеше да падне. Устата на Ариана беше гореща, мека и влажна, а любопитството на езика й нямаше край.
Саймън се отдаде за дълго на ласките на Ариана. След това заби пръсти в косата й и започна бавно, много бавно да я отделя от тялото си. Отначало тя се противеше, но накрая мъжката сила надделя. Саймън я изправи до себе си и потопи жадния си език в устата й. Двамата трепереха с цяло тяло.
Целувката им бе страстна като ласките на Ариана — горещо единение на езиците, което ги остави без лъх; едва се държаха на краката си, но не искаха тази целувка да свърши. Притискаха се все по-силно, все по-плътно, проникваха все по-дълбоко, докато вятърът не разпиля косата на Ариана в кипящ черен облак.
Саймън свали ръкавиците си, отпусна ширитите на роклята на Ариана и плъзна ръце към гърдите й. Допирът на неговите ледени пръсти изостри възбудата й още повече. Тя изстена и се люшна към него.
Още дълго Саймън не можа да се откъсне от устата на Ариана. Облегна се тежко на каменната стена, като галеше гърдите й и дишаше като в разгара на битка.
— Саймън?
— Останалите ширити — каза той дрезгаво. — Развържи ги вместо мен. Ако пусна мантията, вятърът ще я отнесе.
— По-скоро ще разкопчея твоите дрехи.
— Вече го направи.
— Остана ризата ти.
Тя се наведе под мантията и проникна с език между ширитите на ризата му. След това продължи надолу по мускулестия му торс. Така жадуваше за него, че не можеше да го изкаже с думи.
Саймън хвана Ариана, преди устата й да го намери отново и я вдигна. Мускулите му изпъкнаха. В трептящата светлина на факлата широко отворените й тъмни очи блестяха от необуздано желание, от което тялото на Саймън се напрегна още повече. Езикът й се показа и близна горната й устна, сякаш там бе останала капка вино.
— Имаш свежия вкус на вятъра — каза Ариана. — Позволи ми да те вкуся пак!
— Ще ме съблечеш съвсем — каза Саймън през зъби.
— Обичам да те разсъбличам.
— Ръцете ти са толкова нежни, устата ти е толкова гореща, че искам да излея семето си в теб.
Ариана трепна. След миг тя пое възбудената плът на Саймън в ръцете си. От докосването й той задиша тежко, през зъби.
— Но ти не го искаш, нали? — каза Саймън. — Не искаш да проникна в теб. Защо? Не си девствена та да се страхуваш от мъжкия глад.
— Не, не съм девствена…
Ариана въздъхна и потрепера. С една ръка започна бавно да повдига полите на роклята си. С другата държеше нежно Саймън. Странната тъкан като по заповед се повдигна над бедрата й и се набра около талията, като я разголи. Усещаше нежния допир на бялата кожа, с която бе украсена полата й.
— Помниш ли, че ти разказвах за една приятелка? — попита Ариана.
Саймън не можеше да мисли за нищо друго, освен за възбудата си и за усещането, че роклята на Ариана се вдига нагоре по бедрата й.
— Приятелка?
Следвайки инстинкта си, Ариана въведе Саймън в тясната ножница, превърната от страстта в огнена, трептяща кухина.
— Да — промълви тя, — приятелката, която бе изнасилена.
Ариана се притисна към твърдата плът, която страстта бе извадила от тялото на Саймън, навлажни я и всяко следващо движение вече бе по-лесно, по-дълбоко, по-сладко.
Това я накара да иска още. Много повече. Но не знаеше как да го направи. Чувстваше само, че неговата възбуда я кара да иска… нещо.
Саймън изстена, когато почувства как Ариана се разтваря и се хлъзга върху него.