— Точно това исках да докажа. Йохана повече не може да бъде само безучастен изпълнител на човешка воля. Действал е разумно, когато е включил аварийния пилот.
— Нямам в какво да се упрекна — каза Ракел. — Корабът издържа дори и на твърдото кацане.
— Постъпил си правилно — каза жената на Джейсън. — Ако не беше толкова сериозно положението, всички тези странни обстоятелства, довели до нещастието с Джейсън, щяха да бъдат смешни.
В гласа на Ракел прозвуча облекчение:
— Не забраних категорично на Джипси да изпрати Йохана, въпреки че имах известни опасения. Положението с Джейсън и без това бе твърде напрегнато. Доста е твърдоглав.
— Престанете да се карате — измяука Йохана и се сви в скута на Джипси. Явно за него темата бе изчерпана.
Джейсън, който досега бе само наблюдател, така прихна в смях, че всички присъствуващи, с изключение на Йохана се стреснаха.
Ракел и Джипси се хвърлиха да се прегръщат. Поздравяваха се така възторжено, като че ли възвръщането на Джейсън към живота бе техен личен успех. Държаха се за раменете така, сякаш щяха да се — разкъсат взаимно.
— Видя ли — крещеше Джипси, — успяхме, а победителите не ги съдят.
— Та аз никога не съм имал нищо против.
— Но ти се струваше твърде рисковано!
Смяха се, докато Ракел, задавяйки се, се мъчеше да си поеме дъх.
— Изчезвайте най-после — извика Джейсън. — Пречите!
Джипси подаде още веднъж глава през вратата, смигна, погледна жената на Джейсън и каза:
— Чакаме ви долу. Лекарят разреши, дъще.
В стаята беше тихо. Чуваше се само дишането на двамата. Въпреки това тишината беше съвършена.
Йохана изчезна през открехнатата врата така безшумно и незабелязано, както само животните могат да правят това.