— Предполагам, че си прав.
— Така че ти ще останеш тук, докато не се възстановиш. След това можеш да ходиш, където си искаш.
— Няма да чакам много. Предстои ми дълго пътуване.
— И на мен също — каза Гиб.
— И на теб? Мислех си, че вашият народ никога не напуска блатото. Друуд каза.
— Обикновено е така. Но там, между хълмовете живееше стар отшелник. Преди да умре ми предаде книга и една юмручна брадвичка. Помоли ме да ги занеса на един човек. Наричат го Свещеника от Кулата.
— Живее на северозапад от тук, нали?
— Така ми каза и отшелникът. Нагоре по течението на реката, на северозапад. Познаваш ли Свещеника от Кулата?
— Чувал съм за него. Живее на границата с Опустошената земя.
— Опустошената земя? Не знаех. Имаш предвид омагьосания свят?
— Точно така — отговори Корнуол. — Аз отивам именно на там.
— Значи можем да пътуваме заедно?
Корнуол кимна.
— До кулата да. Аз продължавам и след това.
— Знаеш ли пътя?
— До кулата ли? Не. Имам представа само най-общо от посоката. Има карти, но на тях не може много да се разчита.
— Имам един приятел — каза Гиб, — Хол от Кухото Дърво. Той пътува много. Вероятно той знае. Може да иска да дойде с нас, за да ни води.
— Преди да решиш дали искаш да пътуваш с мен, трябва да вземеш в предвид, че вече имаше един опит да ме убият. Може да има и други.
— Но този, който е бил заинтересуван, те смята за мъртъв.
— Да, засега това е така. Но по пътя ни ще има много чужди очи и много зли езици. Пътешествениците винаги се забелязват и обсъждат.
— Ако Хол дойде с нас, няма да се наложи да пътуваме по нечии пътища или следи. Ще пътуваме през горите. Много малко ще бъдат тези, които ще имат възможността да ни видят.
— Звучи така, сякаш искаш да пътуваш с мен, дори след като знаеш.
— Ние от блатото сме боязлив народ — каза Гиб. — Чувстваме се несигурни, когато се отделим от него. Доста треперя при мисълта за това пътуване. Но при условие, че ти и Хол ще ме придружавате.
— Добър приятел ли си с Хол?
— По-добър от него нямам. Взаимно си ходим на гости. Той е млад, почти колкото мен, и по-силен. Познава горите. Не се страхува от нищо. Краде от нивите, обира разни градини.
— Изглежда е свестен човек.
— Той е много повече от това — каза Гиб.
— Мислиш ли, че ще иска да дойде с нас?
— Мисля, че ще иска. Той не е от тези, които с лека ръка отхвърлят някакво приключение.
ГЛАВА ДЕСЕТА
Джуджето Снивли каза:
— Значи искаш да купиш меча? За какво, ти е? Той не е пригоден за такива като тебе! Та ти с мъка ще го повдигнеш! Той е предназначен за човек. Това не е просто някакво хубаво парче стомана, а меч, който ще се използва от боец.
— От години се знаем — каза Гиб. — Ти познаваш моя народ и Хората от Хълма. Мога ли да споделя с теб нещо поверително?
Снивли подръпна ушите си, след това се почеса и каза:
— Не би трябвало да ме питаш, а сам да знаеш. Ние джуджетата не сме бъбривци. Ние сме делови хора и не сме клюкари. Чуваме за много неща, но те не преминават през нас. Разхлабените езици са плодотворен източник на неприятности. Ти прекрасно знаеш, че ние от Братството — таласъмите, елфите и всички други — обитаваме земята на хората с тяхното мълчаливо съгласие. Не си пъхаме носа където не ни е работата, а си гледаме занаята и така успяваме да оцелеем. Инквизицията открай време души наоколо, но много рядко действа срещу нас, ако успеем да бъдем невидими. Само да прекратим за малко това примерно поведение и веднага някой човек, желаещ да ни навреди, ще отиде да ни издаде. И тогава Бог да ни е на помощ. Мисля, че аз трябва да съм този, който да попита дали тази поверителна информация, която искаш да споделиш с мен, няма да ни навреди.
— Мисля, че не — каза му Гиб. — Ако мислех така, никога не бих дошъл. Ние, Хората от Блатото, се нуждаем от вас. През всичките тези години винаги сте били честни към нас. Вероятно вече си чул за клането, извършено върху товарния трен преди две нощи?
Снивли кимна.
— Ужасна работа. Вашите хора погребаха ли ги?
— Да, поне това, което бе останало от тях. Изравнихме и прикрихме гробовете. Завлякохме умрелите животни навътре в блатото. Не оставихме никакъв знак за това, което се бе случило.
— Добре сте се справили — кимна Снивли. — Ще решат, че тренът се е изгубил. Вероятно властите ще направят разследване. Но мисля, че няма да бъде такова, каквото е обичайното. Тук сме в граничната земя и чиновничеството не може да действа много свободно. Ако имаше някакви досадни доказателства, щеше да се наложи разследване, а това не би било добре. Нито Хората от Блатото, нито Хората от Хълма, а също и ние от Братството бихме искали разни полицейски агенти и ловджийските им хрътки да шпионират по нашите земи.