— Само едно нещо не беше както трябва — каза Гиб. — Не можахме да ги съпроводим с уместни думи на гроба им. Не ги знаехме. А дори и да ги знаехме, не бяхме ние тези, които трябваше да ги кажем. Погребахме ги неопростени.
— Те такива си умряха — възрази Снивли. — Освен това, това са глупости.
— Не са по-големи от който и да е от нашите обичаи.
— И сега достигаме до момента — каза Снивли — как всичко това е свързано с желанието ти да купиш меча.
— Не всички бяха убити. Аз случайно попаднах на мястото, където се бе състояло същата вечер клането. Натъкнах се на един все още жив. Той е този, който се нуждае от меча.
— Той е носел меч, но са му го плячкосали?
— Не само меча, но и ножа и торбата. Убийците са отнели всичко, което е носел тренът. Ограбили са и телата. Мечът му е бил на неговия прадядо. И сега той има нужда от нов и добър.
— Имам и други мечове — каза Снивли.
Гиб поклати глава.
— Трябва му най-добрият. Той отива към Опустошената земя. Там ще търси Древните.
— Та това е чиста лудост — каза Снивли. — Сигурно вече никой от Древните не е измежду живите. Ние, джуджетата, сме чували древни легенди за тях. Но това са просто приказки. Дори и да ги открие, за какво са му?
— Иска да говори с тях. Той е учен и това е неговото желание.
— Никой не може да говори с тях. Никой не знае техния език.
— Преди много години, вероятно преди няколко хиляди, един човек е живял известно време с тях и е записал езика им или поне доста думи от него.
— И това трябва да е легенда, защото когато Древните срещнали човек, те го разкъсвали — малко по малко.
— Не знам. Това е всичко, което този Марк ми каза.
— Марк? Това ли е човекът, за който ми говориш?
— Казва се Марк Корнуол. Идва от запад. Прекарал е последните шест години в университета Уалузинг. От там е откраднал един ръкопис.
— Значи е крадец!
— Не толкова крадец, колкото откривател. Този ръкопис е бил скрит с векове. Никой не е знаел за неговото съществуване. И така е щяло да продължи, ако той случайно не бил попаднал на него.
— Едно нещо ми се върти в главата — каза Снивли. — Ти ми показа една книга и брадвичката, които умиращият отшелник ти е дал. Доколкото си спомням, трябваше да ги дадеш на някакъв свещеник. Да не би случайно ти и този Марк да сте решили да пътувате заедно?
— Точно това възнамеряваме да направим — отговори Гиб. — Ще пътуваме заедно до Свещеника от Кулата. След това той сам ще продължи през Опустошената земя.
— Ти искаш да отидеш с него и нататък, нали?
— Да, но той няма да ми позволи.
— И аз така се надявам. Имаш ли представа какво представлява Опустошената земя?
— Това е омагьосаната земя.
— Точно така. Тя е последната крепост на Братството.
— Но вие…
— Да, ние принадлежим към Братството. Тук преживяваме без проблеми, защото е Граничната Земя. Вярно е, че тук има хора, но те са предимно мелничари, дървари, въглищари, дребни фермери и контрабандисти. Институциите на хората, тяхното правителство и църква не могат да ни се месят. Някога виждал ли си земите на югоизток?
Гиб поклати глава.
— Там — каза джуджето — може да откриеш някои от нас. Те живеят в разни скрити места, а не свободно като нас. Тези, които някога са живели там и след това са били изгонени, са отишли в Опустошената земя. Както може да се предположи, те таят омраза към всички от човешкия род. Опустошената земя е мястото, което се обитава от тези, които са били принудени да отидат там и тези, които никога не са го напускали, запазили мрачни спомени за някогашния начин на живот.
— Но вие сте ги напуснали.
— Да, преди векове. Група от джуджета изследователи попаднали на залежите в тези хълмове. В продължение на хилядолетие джуджетата са били ковачи и миньори. Затова ние се преместихме тук. Не се оплаквахме от нищо. Но ако тъй наречената човешка цивилизация се е опита да завладее Граничната Земя, ще се наложи ние да се преместим.
— Хората някога са пътували из Опустошената Земя — каза Гиб. — Такива, като този стар пътешественик, който е написал разказа, който е прочел Марк.
— Той трябва да има могъщ талисман — каза Снивли. Твоят приятел притежава ли такъв?
— Мисля, че не. Никога не е споменавал.
— В такъв случай, наистина е луд. Не може да бъде извинен, ако щеш дори защото не търси някакво съкровище. Искал, моля ти се, да открие Древните. Кажи ми, какво ще прави, след като ги намери?