— Именно там е проблемът — започна да обяснява Оливър. — Той се нарича Лоурънс Бекет и се представя за търговец. Не знам какво е истинското му име, но предполагам, че то няма никакво значение. Единственото, което със сигурност знам, е че не е търговец, а агент на Инквизицията. Той е най-големият главорез, който може да бъде открит из цялата гранична земя.
— Но Инквизицията — каза Снивли — Тя е…
— Разбира се — каза Оливър. — Вие знаете какво всъщност тя би трябвало да бъде — войнствената страна на Църквата. Целта й е да изкоренява ересите, въпреки че под ерес се разбира нещо много по-различно от това, което би трябвало тя да бъде. Когато агентите й озлобеят, а това се случва с повечето от тях, те започват да олицетворяват сами закона. И тогава вече никой не е в безопасност, предателството е нещо често срещано.
— Значи според теб — каза Гиб — този Бекет и хората му са изклали товарния трен?
— Съмнявам се, че самите те са извършили клането. Но съм сигурен, че Бекет го е организирал. Просто е казал на някого.
— Надявайки се така да убие Марк?
— С увереността, че ще го убие. Това е била единствената му цел. Трябвало е всички да умрат. Според твоите думи, те са го ограбили, взели са всичко, което е притежавал. Те са си мислели, че е мъртъв. Сигурно изобщо не са имали представа, че целта на нападението е смъртта на един-единствен човек.
— Те не са открили страницата от пергамент, която той бил скрил в ботуша си.
— Те не са я и търсили. Бекер си е мислел, че я притежава. Той я открадна от стаята на Марк.
— Но е взел фалшифицираното копие, нали? — каза Хол.
— Точно така — потвърди Оливър.
— Значи ти си пропътувал целия този маршрут само за да предупредиш Марк, преди да е станало твърде късно?
— Чувствах се отговорен. Но закъснях. Фактът, че е жив, не се дължи на мен.
— Струва ми се — каза тържествено Снивли, — че ключът към цялата загадка може да научим, ако знаем какво пише във фалшифицираното копие, което Бекет притежава. Можеш ли да ни кажеш нещо повече за него?
— Ще го направя с удоволствие — отвърна Оливър. — Ние заедно го измислихме и доколкото си спомням, бяхме много доволни, защото се справихме изкусно. Оставихме някои от нещата както си бяха, защото монахът със сигурност щеше да каже на този, на когото продава информацията си, къде сме намерили пергамента. А той бе скрит в една книга, написана от Тейлър, в която се описваха пътешествията му из Опустошената Земя. В нея има доста лъжи. Съмнявам се, че той изобщо е стъпвал там. Но както и да е, наложи се само да махнем всичко, където се споменаваше нещо за Древните. На тяхно място вмъкнахме история, изградена върху някаква потайна легенда, за която Марк бил прочел в някаква древна книга. В нея се описва един скрит, легендарен университет, където се намират много древни и ценни книги и където са скътани едновремешни съкровища. Намекнахме, че той се намира в Опустошената Земя и че Тейлър е дочул за това.
— Вие луди ли сте? — извикал Снивли. — Знаете ли какво сте направили с това ваше глупаво хрумване?
— Какъв е проблемът? — попита Оливър. — Какво искаш да кажеш?
— Вие, слабоумни! — викаше Снивли, — Вие, кретени! Трябвало е да знаете, че този университет съществува!
Той се спря по средата на изречението и втренчи поглед в Гиб, а след това и в Хол.
— Вие двамата — каза той, — не би трябвало да знаете. Никой извън Братството не трябва да знае. Това е древна тайна. Тя е свещена за нас.
Той сграбчи Оливър за рамото и го разтърси.
— Но как е възможно ти да не знаеш?
Оливър се сви.
— Какво да направя? Никога не съм знаел това. Никога не съм чувал за това. Аз съм само един низш таласъм. Кой ще ми каже точно на мене? Мислихме, че е само една измислица.
Снивли отпусна хватката си. Куун, хленчейки, отново скочи в скута на Гиб.
— Никога през живота си — каза Хол на Снивли — не съм те виждал толкова разстроен.
— И с право съм разстроен — каза Снивли. — Купчина глупаци. Тъпанари, които са се навряли там, където си нямат никаква работа. А най-лошото е, че и агент на Инквизицията е научил за това. Една фалшифицирана информация, която се оказала истина. Знаете ли какво ще направи сега той? Аз знам. Ще се упъти директно към Опустошената земя. И то не заради съкровището, за което споменавате, а заради древните книги. Не разбирате ли каква власт и сила би добил някакъв си църковен агент, когато открие древни езически книги и ги хвърли в пламъците?
— Може би няма да успее да се добере до тях — каза с надежда в гласа Гиб. — Може да се опита да ги намери, но да не успее.
— Разбира се, че няма да успее — каза Снивли. — Той няма никакъв шанс. Адските Хрътки, обитаващи Опустошената Земя, ще бъдат по петите му. Всеки човек, който би могъл да се измъкне от ноктите им, трябва да знае, че е имал страхотен късмет. От векове насам имаше мир — понякога и нежелан — между хората и Народа на Братството. Но сега тази грешка отново ще възпламени огъня. Граничната Земя вече няма да е безопасна. Ще има нова война.