Корнуол отряза нов резен и му го подаде.
— Мисля, че отговорът е много прост. Предполагам, че аз съм първият от няколко века насам, който е решил да разглежда тази книга.
— Значи, неизвестна книга — каза таласъмът. — Има много такива. Имаш ли нещо против да ми разкажеш за какво става дума в нея?
— Измислица на някакъв стар пътешественик. Написана е много отдавна. Може би преди стотици години — на някакъв древен език. Преди много години един монах я преписал като разкрасил главните букви и добавил загадъчни маргиналии. Но ако питаш мене, напразно си е губил времето. Така или иначе тя е само една купчина лъжи.
— Тогава защо я търсеше?
— Понякога и от многото лъжи човек може да научи нещо за истината. Надявах се да се намеря нещо точно определено.
— И намери ли това, което търсеше?
— Не в книгата — обясни Корнуол, — а в скрития ръкопис. Склонен съм да мисля, че книгата е първото копие на оригинала. Може би и единственото! Този вид книги не са били преписвани много често. Вероятно старият монах в скриптория е ползвал записките на пътешественика, като се е опитвал да подражава на стила му. Създал е една великолепна книга, с която всеки би се гордял.
— За ръкописа ли говориш?
— Не. Всъщност, това, което намерих не може да се нарече точно ръкопис, защото представлява само една страница на пергамент. Страница, останала от оригиналния ръкопис. Монахът я е оставил, защото в нея е имало нещо, което той не е преписал.
— Мислиш, че съвестта не му е давала мира и той е решил да скрие страницата, която не е преписал, под корицата на книгата?
— Нещо такова. Нека сега да поговорим за причината на твоето посещение.
— Дойдох заради монаха — отговори му таласъмът. — Ти не познаваш Ослуд, както аз го познавам. Той е най-лошият от всички. Никой не може да се чувства спокоен, когато той е наблизо. За него няма нищо свято. Може би ти е минало през ума, че би трябвало да има някаква причина, поради която той не те спря?
— Изглежда, че самата кражба не те тревожи — отбеляза Корнуол.
— Така е — отвърна му таласъмът. — Аз съм на твоя страна, защото от години този проклет монах иска да превърне живота ми в ад. Опита се да ме хване, да ме преследва. Но аз успявах по един или друг начин да му отмъщавам за всеки мръсен номер. И въпреки всичко, той все още не ме оставя на мира. Както вече би трябвало да си разбрал, аз не му мисля доброто.
— Значи според тебе той иска да ме предаде на някого?
— Доколкото го познавам, той ще се опита да осведоми за случая и някой друг.
— Но кой ще иска да купи сведенията му? Кой ще се заинтересува?
— Представи си само следното: неизвестен, таен ръкопис е бил откраднат от скривалището му — една древна книга. Това не ти ли говори, че би трябвало да има достатъчно причини ръкописът да бъде скрит, а след това и откраднат от там. Дори само тези факти звучат интригуващо, не мислиш ли?
— Предполагам, че си прав.
— Мнозина безпринципни авантюристи — и в университета, а и в града, биха се заинтересували от него.
— Значи ти мислиш, че някой ще се опита да открадне ръкописа?
— Това е повече от сигурно. Проблемът е, че може би и животът ти ще бъде в опасност.
Корнуол отряза ново парче сирене и му го подаде.
— Благодаря ти — каза таласъмът. — А може ли да ми дадеш и парче хляб?
Корнуол му даде.
— Ти ми услужи — каза той — и затова съм ти много благодарен. Имаш ли нещо против, да ми кажеш какво очакваш да печелиш ти от цялата история?
— Според мене е повече от ясно — отговори таласъмът. — Искам този проклет монах да си получи заслуженото.
Той сложи хляба и сиренето върху масата, пъхна ръка под ризата си и измъкна няколко листа пергамент. Остави ги на масата.
— Предполагам, Господин Учен, че се оправяте с перото.
— Оправям се — отвърна Корнуол.
— Добре тогава. Тук имам няколко стари пергамента, от които внимателно са изчистени някогашните писания. Сега ти предлагам да препишеш страницата, която си намерил и да я оставиш на такова място, че да бъде лесно открита.
— Но аз…
— Препиши я — каза таласъмът, — като не забравяш да направиш известни промени, така, както ти смяташ, че ще е най-добре. Малки, неуловими промени, които да ги отклонят от правия път.
— С това ще се справя без проблеми — отвърна Корнуол — но ще има трудности с мастилото. Ще си личи, че е ново. А и не мога да измисля какво да напиша. Притеснявам се също, че ще има разлики.
— Кой друг, освен тебе, знае за съществуването на ръкописа? Само ти си го виждал. Дори и да промениш стила, кой ще разбере? Пергаментът е стар, а що се отнася до заличаването на старите букви, никой не ще се усъмни. Някога това е било честа практика, поради трудностите в намирането на нов пергамент.