Оливър се забърза към масата, сграбчи една чаша бира, потопи муцуната си в нея и отпи една голяма глътка. След това избърса пяната от мустаците си.
— Това е страхотна бира — каза той. — Не е като оная помия, която предлагат в кръчмите на Уалузинг.
— Снивли нарича твоя кон дракон — каза Хол на Джоунс, — но аз знам, че не е, въпреки че издишва огън и дим и бучи много убедително. Никога през живота си не съм виждал дракони, но съм чувал много истории за тях. Описанията, които им дават в тези разкази, изобщо не съвпадат с външния вид на твоя. Той няма глава и криле, а драконите имат и двете, а аз вярвам също, че имат и опашка.
— Прав си — доволно каза Джоунс. — Това не е дракон, въпреки че много други са изказвали същото предположение като Снивли. Това изобщо не е живо същество. Това е машина, нарича се мотор.
— Мотор ли? — попита Гиб. — Никога не съм чувал за нещо такова.
— Разбира се, че няма да си чувал — каза Джоунс. — Този тук е единственият в целия свят.
— Казваш, че е машина — обади се Корнуол. — Ние също притежаваме машини, но не като тази. Имаме машини, с които водим война — обсадни машини, с които хвърляме огромни камъни, град от стрели или пък горящ материал срещу обкръжен град.
— Или пък воденичното колело — каза Гиб. — И воденичното колело е машина.
— Но воденичното колело се задвижва от силата на падащата вода — каза Мери, — а машините, служещи за война — от извитите въжета. Можеш ли да ни кажеш как действа тази твоя машина?
— Не особено много — каза Джоунс. — Не мога да ви я обясня съвсем добре. Мога да ви кажа някои неща, но те едва ли ще имат някакъв смисъл за вас.
— В такъв случай, ти не знаеш как работи?
— Да, наистина не знам.
— Значи е някаква магия?
— Мога да ви уверя, че не е магия. В моя свят тя не съществува. Трябва да се дойде до вашия свят, за да се намери магия.
— Но това е смешно — каза Мери. — Трябва да има магия, защото тя е част от живота.
— В моя свят — каза Джоунс — магията вече я няма. Хората говорят за нея като за нещо, което вече е изчезнало. Може би някога е имало магия, но след това е изчезнала.
— И вие трябваше да дойдете до този свят, за да откриете магията, която светът ви е загубил?
— Точно така — каза Джоунс. — Дойдох, за да я изучавам.
— Много странно — каза Корнуол. — Всичко, което казвате, е много странно. Би трябвало да ви е останала някаква магия, въпреки че го отричате. Защото тези малки същества работят с желание за вас или поне така ми изглежда. Занимават се с храната и огъня ви, носят ви бира, грижат се за конете. През цялото време те ни следваха, но не дойдоха нито веднъж да ни помогнат. Само се криеха и ни наблюдаваха.
— Дайте им време — каза Джоунс. — Така беше и с мен в началото, когато пристигнах. Просто се криеха и ме наблюдаваха, а пък аз си гледах мойта си работа и не им обръщах никакво внимание. След известно време те започнаха да се показват пред мен, идваха да си говорим. От някои неща, с които се занимавах и някои неща, които правех те решиха, че съм магьосник. А след като бях магьосник, вече заслужавах тяхното внимание.
— Ти имаш предимство пред нас. — каза Корнуол. — Около нас няма нищо магьосническо.
— Аз пък чух друго — каза Джоунс. — Малките ми приятелчета ми разказаха друго. Те го чули от вашите малки приятелчета и веднага дойдоха да ми кажат. Измежду вас има един, който може да извади рога на еднорог от дъбово дърво, един друг, който носи магически меч и трети, който носи много специален вид камък.
— От къде знаят за камъка? — попита Гиб. — Той е добре увит и прибран на сигурно място. Ние дори не сме говорили за него.
— О, ами те просто знаят — каза Джоунс. — Не ме питайте от къде. Просто го знаят. Поправете ме, ако греша — камъкът е направен от Древните преди много години и сега ще им бъде върнат.
Корнуол се наведе напред нетърпеливо.
— Какво знаете за Древните? Можете ли да ми кажете, къде бихме могли да ги открием?
— Знам само това, което са ми казали и на мен. Първо трябва да достигнете до Къщата на Магьосницата, а след това да прекосите Поразената Равнина, да заобиколите Замъка на Хаоса, да отидете до Мъгливите Планини и ако имате късмет, там може би ще ги откриете. Доколкото знам не са останали много от тях, защото са хора, които измират. Те са много уплашени и се крият. Но ако случайно попаднете на тях, ще ви е много трудно да се съпротивлявате.
— Споменахте за Къщата на Магьосницата, нали? — нетърпеливо попита Мери. — Нали именно за нея говорите? Една много, много стара къща, почти пред срутване? Разположена е на един малък хълм до един поток. А над него има стар каменен мост. Една стара, двуетажна къща с много, много комини и огромна веранда отпред.