Корнуол остави снимката и, едва сдържащ яростта си, се отдръпна от масата.
— Ти ме доведе тук, за да ми се подиграваш — каза той със злоба, но и с мъка в гласа. — Искаш да ме унижиш с твоята по-велика магия, като се опитваш да ме накараш да повярвам, че не е магия. Защо искаш да ме накараш да се чувствам дребен и глупав?
— Не е така — каза Джоунс. — Бъди сигурен, че не е така. Търся твоето разбиране. Когато за пръв път пристигнах тук, се опитах да го обясня на Малкия Народ. Дори и на Госипър, въпреки че е пропаднал и невеж. Опитах се да им кажа, че няма никаква магия, че не съм магьосник. Те настояваха, че съм и отказваха да разберат. След това аз открих, че може да имам полза от това, да ме смятат за магьосник и затова не се опитвах повече. Обаче по някаква необяснима за мен причина, имам нужда от някого, който поне ще ме изслуша. Мислех си, че като учен именно ти си човекът, когото търся. Предполагам, че имам някаква необходимост поне да се опитам 1 да обясня как седят нещата. А освен това и някак си се презирам, защото се представям за нещо, което не съм.
— А какво си тогава? — попита Корнуол. — След като не си магьосник, какво си?
— Аз съм просто човек — каза Джоунс. — Не по-различен от теб. Обаче се случи така, че живея в един друг свят.
— Бърбориш за мой свят, твой свят — каза Корнуол, — а няма друг свят, освен този. Това е единственият свят, който имаме — аз и ти. Освен, ако разбира се не говориш за Царството Небесно, което е друг свят, но ми е много трудно да повярвам, че идваш от там.
— По дяволите — каза Джоунс, — какъв е смисълът на всичкото това? Трябваше да знам. И ти си толкова упорит и твърдоглав, колкото и другите.
— Тогава ми обясни — каза Корнуол. — Ти продължаваш да ми казваш кой не си. Сега искам да ми кажеш кой си ти!
— Тогава слушай внимателно. В началото, както и ти каза, имало само един свят. Не знам колко отдавна е било — може би преди стотици хиляди години — няма откъде да знаем. И тогава един ден нещо се случило. Не знам точно какво, никога не можем да знаем със сигурност какво точно е било и откъде е дошло. И тогава, на този ден, един мъж направил едно определено нещо — би трябвало да е бил само един мъж, защото това, което направил било толкова уникално, че нямало шансове повече от един човек да го е направил. Така или иначе, той го извършил или пък го изрекъл, или си го е помислил, или направил нещо такова. И от този ден нататък имало вече два свята, а не един — или поне възможност за съществуването на два свята, а не на един. В началото разликата помежду им била незначителна, но с течение на времето, разликата се увеличила и световете започнали да се различават. Трябвало е да се различават, защото са били несъвместими. Те или по-точно хората, които ги обитавали, следвали различни пътища. В началото имало един свят, а след това той се разделил на два. Не ме питай как се е случило или какви физически и метафизически закони са били отговорни за това, защото не знам, нито пък има някой, който знае. В моя свят има много малко хора, които изобщо знаят, че се е случило. Всички останали от тях, а те са милиони, изобщо не го предполагат. На тях изобщо никога не им е хрумвало, а и никога няма да има откъде да чуят, че се е случило.
— Магия — твърдо каза Корнуол. — Ето как се е случило.
— По дяволите, пак се започна. Само да се срещнеш с нещо, което не разбираш и веднага тази дума. Та ти си образован човек. Учил си с години.
— Шест — каза Корнуол. — Шест години, изпълнени с бедност и непрекъснато привеждане над книгите.
— В такъв случай, трябва да познаваш тази магия.
— Разбирам от магии повече от вас, сър. Изучавал съм магия. В Уалузинг трябва да я учиш. Предметът е задължителен.
— Но църквата.
— Църквата няма нищо против магията, а само срещу неправилното й използване.
Джоунс тежко седна на леглото си.
— Явно няма никакъв начин — каза той — аз и ти да разговаряме. Аз ти говоря за технологии, а ти ми казваш, че това е магия. Моторът бил дракон, фотоапаратът — злобно око. Казвам си; Джоунс, защо просто не се откажеш?
— Не разбирам за какво ми говориш — каза Корнуол.
— Да, предполагам, че не разбираш.
— Ти казваш, че светът се разделил — каза Корнуол. — Че някога е имало един свят и той се е разделил и след това имало два свята.
Джоунс кимна.
— Точно така стоят нещата. Трябвало е да бъде по този начин. Тук е твоят свят. В него няма технологии, няма машини. За последните петстотин, че и повече години, вие не сте напреднали технически. Вие дори не сте чували тази дума. Имали сме, разбира се и някои общи неща, които са ни се случили. Например възхода на Християнството. А как се е случило това, нямам никаква представа. Но тук вие не сте преминали през Ренесанса, Реформацията, Индустриалната Революция.