— Добре де, както и да е — каза Гиб. — Те ни оставиха сами. Донесоха ни храна, след което си отидоха. Може би ни дават време да привикнем към това, което са те и ако това наистина е така, аз съм доволен. Съжалявам, че трябваше да повърна при вида им.
— Ще трябва да им свикнеш — каза Корнуол. — Те ще се върнат. Има нещо, което искат от нас.
— Надявам се — каза Хол, — че първо ще ни дадат време да се наядем.
И те го направиха. Привършиха с вечерята, настана нощ. Хол бе стъкмил огъня така, че дворът да бъде осветен от далеч.
Тогава се появиха тримата — Големият Корем, Пъпчивото Лице и третият, който приличаше на лисица, която бе започнала да се превръща на човек.
Те се приближиха до огъня и седнаха. Лисицата им се ухили, показвайки устата си, пълна с дълга редица зъби. Другите не се усмихнаха.
— Удобно ли ви е? — попита Пъпчивото Лице. — Добре ли похапнахте.
— Да — отговори Корнуол. — Благодаря ви много.
— Има стаи, приготвени специално за вас.
— Не се чувстваме удобно, когато до нас няма огън, а над нас открито небе.
— Тук рядко идват хора — каза Лисицата, като отново се усмихна, за да покаже, че е дружелюбно настроен. — Двама от вас са човеци.
— Вие да не би да имате предразсъдъци към хората? — попита Хол.
— Ни най-малко — каза Лисицата. — Търсим някой, който да не се страхува.
— Но ние можем да сме уплашени колкото и вие. — каза Корнуол.
— Може би — съгласи се Лисицата. — Но не вярвам да се плашите от същите неща. Вие не сте уплашени от Звяра на Хаоса така, както сме ние.
— Но Звярът на Хаоса е мъртъв.
— Дори когато нещо не е живо, ти все още се плашиш от него. А това още повече важи за случаите, когато докато е било живо, си бил много изплашен от него.
— Ако толкова се страхувате, защо не си тръгнете от тук?
— Защото има нещо, което трябва да направим — каза Пъпчивото Лице. Звярът на Хаоса ни каза, че ще трябва да го направим, когато умре. Накара ни да обещаем. Знаем, че трябва да го направим, но това не ни кара да се страхуваме по-малко.
— И искате ние да го свършим вместо вас?
— Нима не разбирате? — каза Големият Корем. — За вас това няма да представлява никаква трудност. Вие никога не сте познавали Звяра на Хаоса. Не знаете какво можеше да прави той.
— Мъртъв, той не може да направи нищо — каза Гиб.
— И ние все си го повтаряме — каза Лисицата, — но не можем да го повярваме. Казваме си го, но то не променя нищо.
— Я ми разкажете малко повече за този ваш Звяр — каза Корнуол.
Те колебливо се огледаха.
— Разкажете — каза Корнуол, — иначе няма да сключим никаква сделка. А трябва да сключим сделка. Ще свършим тази трудна задача за вас, но какво ще ни дадете вие?
— Ами ние си мислехме.
— Мислехте си, че след като ни помогнахте този следобяд.
— Да, точно така — каза Големият Корем. — Мислихме си нещо такова.
— Не съм съвсем сигурен, че ни бяхте от голяма помощ — каза Хол. — Ние се справяхме доста добре. Имахме магическия меч на Марк, торба, пълна със стрели, Гиб и неговата брадва.
— И тя ни бе от помощ — каза Мери.
— Не позволявайте на тези шегобийци да ви правят на глупаци — предупреди ги Снивли. — Искат да им свършите някаква мръсна работа.
— Съгласен съм — каза Корнуол, — че натрупахте малко точки тази сутрин, но на мен ми се струва, че има нужда от още.
— Пазарите ли се с нас? — попита Лисицата.
— Нека да приемем, че просто обсъждаме нещата по-надълбоко.
— Вероятно ще ви дадем торба с пилета — каза Лисицата. — Може би и една-две свини.
Корнуол не отговори.
— Ще подковем и конете ви — каза Пъпчивото Лице. — Имаме ковачница.
— Не подхождаме както трябва към проблема — каза Гиб. — Първо трябва да знаем каква работа трябва да свършим за вас. Може да е нещо, което да не искаме да направим.
— Работата е много лесна — каза Големият Корем. — Изобщо няма да се затрудните. След като не се страхувате от звяра, вие сте осигурени. Може и да се страхувате, но не и по начина, по който ние го правим. Даже когато само споменаваме името му, ние треперим. Тримата потрепериха.
— Значи само да заговорите за него и се разтрепервате — каза язвително Снивли. — Ще ни кажете ли тогава, какво го прави толкова страшен? Разкажете ни какво представлява ужасът, отправен към него. Не се опитвайте да ни го спестите. Имаме здрави стомаси.