— Те искат замъка, нали? — попита Гиб. — В действителност не искат вас, а замъка?
— Точно така — каза Лисицата. — За тях е въпрос на чест, да бъдат притежателите на Замъка на Звяра на Хаоса, никога не са постигали нищо. Винаги са били само скандалджиите на Опустошената Земя. Винаги са се страхували от тях, но никога не са ги уважавали. Те си мислят, че ако завладеят замъка, това ще им донесе положение и респект.
— Вие казвате, че им носите лош късмет?
— Те не смеят да ни направят нищо. Дори не се приближават наблизо. Но се надяват по някакъв начин някой ден да ни надвият.
— Да не би с това да имате предвид — попита Корнуол, — че ще ни помогнете да напуснем замъка необезпокоявани?
— Точно така — каза Лисицата.
— Значи ние ще влезем в гробницата и ще ви донесем предмета и след като направим това, вие ще осигурите нашето заминаване до момента, в който вече няма да има никакви Адски Хрътки.
— Лъжат ни — каза Оливър. — И от Хрътките се страхуват не по-малко, отколкото от Звяра на Хаоса.
— Какво значение има това? — попита Мери. — Ще трябва да си напънем мозъците и да измислим как да измъкнем това нещо от гробницата. Чудим се какво ли е и това няма да ни даде мира.
— Значи — каза Корнуол на Лисицата — ни обещавате да ни измъкнете от тях?
— Да, обещаваме — каза Лисицата.
— Дано да си изпълните обещанието — каза Хол, — защото иначе ще се върнем и ще изчистим това свърталище от вас.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
Зловонието бе зелено на цвят. Удряше направо в стомаха, запушваше носа, изгаряше гърлото, насълзяваше очите, замайваше мозъка. Беше чужда, гадна миризма, която като че ли не принадлежеше на нищо земно. Приличаше на силно разложение, идващо направо от недрата на Ада.
С часове се опитваха да поставят пръти и да закрепят тринога над отвора на гробницата (през това време Корнуол осъзна, че не може повече да я смята за гробница, а по-скоро за яма), след което да нагласят скрипеца и въжето, минаващо през него.
Сега, когато всичко бе готово, Корнуол се наведе през отвора, за да погледне надолу гнилата маса, която изпълваше пространството — материя с форма на желе, не особено твърда, не особено течна — гледка, която досега им бе спестил. Изглеждаше като че ли масата имаше същото неприятно, дразнещо стомаха качество, каквото притежаваше и зловонието, което се разнасяше от нея. Самото зловоние бе нещо ужасно, но когато се съчетаеше и с гледката на желето, запълващо гробницата, ставаше нетърпимо. Той се преви от сухото гадене, което не доведе до нищо, защото съдържанието на стомаха му отдавна бе изпразнено.
— Защо не ми позволиш на мен да опитам, а Марк? — каза Гиб, който се бе опрял на лакътя си. — Като че ли на мен това не ми се отразява толкова зле.
— Не вярвам страшно много да ти се иска — каза Корнуол остро — да изповръщаш всичко, което имаш в червата си.
— Но аз съм по-лек — запротестира Гиб. — Едва ли имам и една трета от теб. Ще е по-лесно да ме задържите на въжето.
— Престани, Гиб — каза ядосано Снивли. — Това вече го обсъдихме преди няколко часа. Вярно е, че тежиш три пъти по-малко от Марк, но притежаваш и три-пъти по-малко сила от неговата.
— Може да нямаме нужда от сила.
— Може да е много трудно — каза Хол — да се извади това нещо отдолу. Ако е излязло от тялото на Звяра, може все още да има някаква връзка с него.
— Тялото прилича на супа — каза Гиб. — На нещо като пудинг.
— Ако беше така — каза Корнуол, — клетката или глобусът, ако искате така да го наречем, щеше да е потънал. Нямаше все още да бъде на повърхността.
— Не можем да сме сигурни за това — каза Гиб. — Възможно е да се носи по повърхността.
— Нека преустановим тези приказки — каза Корнуол. — Както Снивли вече каза, ние взехме решение. Дълго го обсъждахме и приехме най-логичното. Аз притежавам повече сила от всеки от вас, а сигурно ще се наложи да имаме нужда от нея. Аз ще хвана предмета, а вие, момчета, веднага ще ме изтеглите с него. Дори може да има нужда от повече сила, отколкото аз притежавам. Всички други, ще държите въжето, но това ще стане, ако и Мери е тук да помага. Къде по дяволите се загуби тя?
— Отиде долу да запали огън — каза Снивли. — Ще имаме нужда от топла вода, за да се изкъпем след като се махнем от тук.