Виждаше замъглено и имаше ужасното усещане, че се бе изгубил в нещо чуждо, което бе извън битието на обикновения живот. Не усети натиска на въжето, когато другите започнаха да го издигат. Едва когато някакви ръце се протегнаха и го изкараха през отвора на гробницата на чист въздух, той осъзна, че е освободен.
Краката му усещаха нещо твърдо, а колената му бяха превити под него. Той се просна бавно. Все още му се гадеше. Някой чистеше лицето му. Друг пък каза: „Вече си добре, Марк. Измъкнахме те отвътре.“
Обади се някой друг: „Не е мъртъв, казвам ви. Все още е жив. Не е чудно, че онези източени малки копелета се плашат да слязат долу. Те ни изиграха, казвам ви, метнаха ни.“
Той се опита да се изправи на колена. Някой го поля с кофа вода. Опита се да проговори, но пропития с повръщано и усмърдян от вонята шал все още покриваше устата му. Някакви ръце го отвързаха и най-после лицето му бе свободно.
Той видя пред себе си лицето на Гиб. Устата му се мърдаше.
— Каква бъркотия — каза той. — Бързо му махайте дрехите. Да го свалим надолу по стълбите и направо във ведрото. Имаме топла вода и сапун.
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА
Куун и Оливър бяха седнали на ръба на ведрото.
— Казвам ти — каза Оливър — нека да се откажем. Тия от замъка знаеха много добре какво ще им се случи, ако самите те отидат в гробницата. Те знаеха, че онова нещо там още не е умряло.
— Не, то е умряло — каза Снивли. — То изгнива пред очите ни. Това е магия. Точно така. Гробницата е омагьосана.
— Но ти не можеш да омагьосаш гробница! — възрази Оливър. — Ти не можеш да омагьосаш нещо. Виж, човек или живо същество със сигурност можеш, но не и нещо, направено от камък.
— Трябва да измислим някакъв друг начин — каза Гиб. — Разгледах стоманения тиган, който имаме. Може да използваме дръжката му, за да я сгорещим, да я извием като кука.
— Отиди да се пробваш с куката — каза Хол — и всичко ще се случи пак по същия начин. Звярът — мъртъв или не — не иска да ни позволи да измъкнем онзи предмет от там.
— Да сте мяркали Големият Корем, Лисицата или някой друг от тях? — попита Корнуол.
— Не — каза Хол. — Претърсихме целия замък, но не ги открихме никъде. Явно са в някакво скривалище.
— Ако се наложи — каза Корнуол — ще трябва да претърсим мястото камък по камък. Ние имаме уговорка с обитаващите замъка. Равнината наоколо е пълна с Адски Хрътки. Ще се наложи сами да се оправяме.
— Какво ви кара да мислите, че те изобщо възнамеряваха да спазят уговорката? — попита Снивли. — Те се опитаха да ни използват. По някаква причина, те искаха това нещо да бъде извадено от гробницата и биха направили всичко, за да…
— Можем да разрушим гробницата — каза Гиб. — Вярно, ще ни отнеме малко време, но…
— Мисля, че вече съм напълно чист — каза Корнуол. — Май е време да излизам оттук. — Би ли ми подала панталоните?
Мери направи недоволна физиономия, оглеждайки импровизираните проснати панталони.
— Те не са сухи — каза тя.
— Тогава ще ги нося мокри — каза Корнуол. — Трябва най-после да започнем да правим нещо. Може би Гиб е прав. Нека да разрушим гробницата.
— Защо трябва да продължаваме да се занимаваме с това? — попита Хол. — Можем да си пробием път през Адските Хрътки. След като гигантът им умря, те много се уплашиха. Вече няма да са толкова смели.
— Ти имаш само две дузини стрели — каза Гиб. — След като ги свършиш, няма откъде да вземеш други. Тогава ще останат само мечът на Марк и моята брадва.
— И мечът и брадвата са много добри — каза Снивли. — Никога не можете да намерите нещо по-добро.
Куун падна във ведрото. Корнуол го извади за козината на врата му, прехвърли го над ръба и го пусна на земята. Куун се отърси и изпръска всички с миризливата, сапунена вода.
— Ето ти панталоните — каза Мери и ги подаде на Корнуол. — Вече ти казах, че не са сухи. Ще вземеш да умреш от студ.
— Благодаря ти — каза той. — След малко вече ще бъдат сухи.
— Добрата, вярна вълна — каза Хол. — Никой досега не е пострадал, че я е носил мокра.
Корнуол се измъкна от ведрото и намъкна панталоните си.
— Мисля, че трябва да поговорим за това — каза той. — В тази гробница има нещо, което тия от замъка искат. Ако наистина това е толкова важно за тях, то е почти сигурно, че ще е важно и за нас. Затова ми се струва, че трябва да го извадим от там и да видим какво представлява. След това ще намерим Големия Корем, а също и другите където и да се намират и ще си поговорим с тях. Но преди да сме извадили това, което се намира в гробницата, няма да можем да разговаряме както трябва с тях. Може, разбира се, това да не ни донесе нищо добро, защото ще бъде малко гадничка работа, но…