Джоунс стоеше в центъра на едно малко, разчистено пространство насред гората, където се издигаше едно голямо дъбово дърво. Големи пръстени от блестяща светлина преминаваха през три метални пръта, разположени в триъгълник, така че да ограждат разчистеното пространство и дъба. Джоунс се намираше до един от тези големи пръстени. В ръката си държеше някакво приспособление, направено от дърво и метал. Някакво голо момиче се показа от дървото. Не изглеждаше изплашено.
— Слава Богу, че си ти — каза Джоунс. — Откъде изникна? Както гледам, като че ли си преминал през целия път, през Поразената Равнина. Не вярвах, че ще успееш. Тръгнах да те догонвам, но колелото ми се счупи. Сега, би ли ме измъкнал от тук? — той размаха странното съоръжение. — Ще бъде жалко, ако трябва да помета всички.
Древният се движеше нагоре-надолу.
— Вие можете да говорите с него! — изписка той. — Можете да говорите с демони!
— Но той не е демон — каза Корнуол. — Той е същият като мене. Трябва да го освободите.
Древният бавно отстъпи назад.
— Демони! — извика той. — Всички вие сте демони!
Корнуол постави ръката си на дръжката на сабята.
— Стой, където си — извика той и извади меча си, след което несръчно го размаха. Хвърли поглед към другите Древни. Копията им се издигаха, а те самите много внимателно се придвижваха.
— Чакай! — извика Джоунс, след което се разнесе злокобно тракане. Малки облачета прах и пръст се вдигнаха точно пред един от най-бързите копиеносци. Краят на неговото прилично на клечка приспособление излъчваше ядосана червенина. Разнесе се горчивият мирис на нещо горящо.
Редицата от копиеносци изведнъж спря. Бяха замръзнали на местата си, но копията им все още бяха издигнати.
— Следващият път — каза спокойно Джоунс — ще го насоча малко по-нагоре. Ще прострелям корема ви.
Древният, който бе отстъпил назад, се спря. Гледайки с възхищение меча на Корнуол, той бавно падна на колене.
— Оставете копията си на земята — извика Корнуол.
Редицата копиеносци оставиха оръжията си.
— Наблюдавай ги Хол — каза Корнуол. — Ако направят някакво движение…
— Другите елате тук — каза Хол. — Джоунс притежава някакво оръжие и за тази цел му трябва празно пространство.
Древният, който бе паднал на колената си, сега пълзеше по земята и издаваше стонове. Все още с меч в ръка, Корнуол се придвижи напред и го вдигна на крака. Човекът отново се сви и Корнуол го притегли към себе си.
— Как се казваш? — попита Корнуол.
Древният се опита да проговори, но не успя да каже нищо, тъй като зъбите му тракаха.
— Хайде, говори — каза Корнуол. — Кажи ми твоето име.
Древният изведнъж проговори.
— Светещата сабя! — изплака той. — Светещата сабя! Имаме легенди за нея.
Той гледаше с почитание към проблясващата сабя.
— Добре тогава — каза Корнуол. — Значи това е светещата сабя. Сега ще ми кажеш ли името си? Мисля, че трябва взаимно да си знаем имената.
— Счупената Мечка — каза Древният.
— Счупената Мечка — каза Корнуол. — Е, аз съм Корнуол. Това име е странно, магическо. Сега го кажи.
— Корнуол — изрече Счупената Мечка.
— Измъкнете ме от тук — изкряска Джоунс. — Няма ли най-после някой да ме измъкне от тук?
Бъкет се приближи към светещата ограда: Протегна едно пипало и обхвана един от прътите. Около него се разпръснаха искри. Блестящите пръстени се поклатиха с пращене и свистене. С един напън Бъкет вдигна пръта и го захвърли на една страна. Блестящите пръстени изчезнаха.
— И така — каза Снивли, — това като че ли е краят на цялата тази глупост. Защо, мили Марк, не изриташ хубавата този наш стар познат?
— Няма нищо, което да желая повече — каза Корнуол — но би било по-мъдро да не го правя. Аз искам да сме приятели с тях.
— Ама какви приятели са само! — каза Снивли.
Джоунс се приближи към Корнуол, небрежно поставил оръжието си в извивката на едната си ръка. Той протегна едната си ръка и Корнуол я стисна.
— За какво беше всичкото това? — попита Джоунс и посочи към Счупената Мечка. — Не разбирам и дума от това, което говорят.
— Аз говоря езика на Древните.
— Значи това са Древните, за които ми говореше. По дяволите, та те не са нищо повече от група Неандерталци, макар че трябва да призная, че са доста добри трапери. Използват добра примамка — ей това момиче — не е зле наглед, но е гола като голишарче. Бе привързана за дървото и кряскаше, защото наоколо имаше вълци…
— Неандер-какво?
— Неандерталци. Много примитивни хора. В моя свят не можеш да ги намериш. Измрели са преди стотици години…