— Да, нося светещия меч — каза Корнуол, — но никога не съм претендирал, че съм бог. Това го направи Счупената Мечка.
Старият Човек издаде пренебрежителен звук.
— Счупената Мечка е много вятърничав — каза той, след което с лакът ръгна Счупената Мечка в ребрата. — Не е ли така, Счупена Мечко? — попита го той.
— Не повече от теб, разрушени човече — каза Счупената Мечка. — Ти си най-вятърничавият сред нас. Вятърът направо излиза от устата ти.
— На него му се иска да заеме моето място, но не може — каза Старият Човек. — Само да вкопча с една ръка врата му и ще го удуша — разбира се с добрата, а не с лошата ми ръка. Ще го сграбча с добрата ми ръка — той се разсмя беззъбо.
— Говориш за добър бой — каза Счупената Мечка, — но нали някой трябва да ти помогне. Ти сам не можеш да се вдигнеш на краката си.
— Не ми се налага да се изправя, за да те удуша — каза Старият Човек. — Мога да си свърша работата и докато си седя.
— Защо е цялата тази караница? — попита Джоунс.
— Опитва се да докаже колко е силен — отговори му Корнуол.
Отвъд мястото, където те се бяха разположили, горяха три огромни огъня, които бяха запалени върху пространството, което се простираше извън скривалището, което даваше скалата. Над огньовете бяха разположени грилове от зелено дърво и на тях се готвеше месото. Всички бяха забързани — жените се суетяха, децата тичаха и лудуваха около тях, кучета, обикаляха уж случайно наоколо. Те хвърляха предупредителен поглед наоколо и същевременно много внимателно наблюдаваха месото на гриловете.
Куун, свит между Хол и Мери, се показа, за да хвърли поглед на кучетата. Мери го изтегли надолу.
— Ти стой мирен — каза му тя. — Знам, че вече се посби с половината от тях и затова те сега те подминават.
Хол се ухили.
— Виждала ли си някога нещо подобно? Изобщо не посмяха да го подгонят. Позволиха му да се настани в ъгъла и го оставиха намира.
— Тъй или иначе — каза Мери, — той ще остане тук. Вече няма какво да им доказва. Справи се с тези, които му наизлязоха и това му стига за днес.
Гиб кимна към Стария Човек.
— Кога да му дам брадвичката? — попита той.
— Дай му време — каза Джоунс. — Вероятно се подготвя за него. Счупената Мечка му е казал, че има подарък, така че той би трябвало да знае. В племето има много специален ред за всичко — тържествен ред. Той не може да се прояви, нетърпеливо. Трябва да се държи много учтиво. Трябва да поддържа своето достойнство.
— Вие идвате от далеч — казваше Старият Човек. — Идвате от непознатите земи: Преминали сте през Поразената Равнина, справили сте се с Адските Хрътки. Но как успяхте да се справите със Замъка на Звяра на Хаоса?
— Ние не се справихме с Адските Хрътки, а по-скоро те избягаха от нас. Отседнахме в замъка, а днес от него са останали само руини. Звярът на Хаоса е мъртъв.
Старият Човек постави ръката си на устата, изумен от чутото.
— Това е истина — каза той, — вие наистина сте богове. А този, който пътува с вас и който не е създаден от плът и кръв и който върви на три крака, както никой човек не прави…
— Той е магия — каза Корнуол, — такава, каквато е моят светещ меч.
— А рогът, който носи жената? И той е магия, нали? Принадлежи на еднорог, нали?
— Знаете ли за еднорозите? Нима има такива наоколо?
— В Зданието на Познанието. Там има еднорози — той посочи към тъмнината. — — Отвъд тази клисура — каза той. — На там никой не отива. Там са Тези, Които Пазят Планината.
Корнуол се обърна към Джоунс.
— Той ми говори за Зданието на Познанието. Сигурно има предвид университета. Споменава за някаква клисура, която е охранявана от Тези, Които Пазят Планината — обърни внимание, че не говори за Този, Който Пази Планината, а за Тези, Които Пазят Планината.
Джоунс кимна.
— Без съмнение, той има това право. Той би трябвало да знае. Сигурно някой не го е казал както трябва и така се е запомнило. А между другото, там наистина има клисура. Това е същата клисура, през която преминахме, за да достигнем до тук. Знам, че е така, защото аз самият преминах през нея.
— И не видя никой от Тези, Които Пазят Планината?
— Нито един от тях — каза Джоунс. — Пътувах с мотора, а доколкото вие можете да си спомните, той издава огромен шум. Може би съм ги уплашил. Може би са искали да разберат какво е това нещо, от което трябва да охраняват. А освен това, аз пътувах и в грешна посока. Пътувах от университета, а не в посока към него. Искам да поговоря с вас за нещо. Този ваш робот…