— Той нямаше как да ни предупреди, защото не може да говори — каза Хол.
— Това си беше добра пушка — страдаше Джоунс. — Костваше ми много. Какво според вас го накара да го направи?
— Не бих се опитвал да отговоря на този въпрос — каза Корнуол. — Той е с нас отскоро и ми се струва, че ще трябва да прекараме години заедно, за да започнем да го разбираме. Явно той си е мислел, че не е било добре да притежаваш тази пушка. Аз, разбира се не мога да се съглася с него, но той определено е имал нещо предвид, за да направи така.
— Може би, защото това нещо, което ти наричаш пушка, е твърде отдалечено от нашето време — каза Снивли. — Сигурно той е чувствал, че то няма място тук. Мисля, че си има специална дума за това и тя е анахронизъм, въпреки че не звучи нещо съвсем както трябва.
— Колкото и да страдам, че съм я загубил — каза Джоунс — трябва да призная, че не горя от огромно желание да се върна обратно и да си я взема. Ако никога повече през живота си не видя Древен, ще се чувствам толкова по-добре. Пък и във всички случаи тя вече е извън строя. Този ваш Тин Бъкет изобщо не си поплюва. Когато я удари, тя подскочи.
Бледата луна едва-едва осветяваше пътеката, която следваха. Пропътуваха мили през клисурата, докато най-накрая решиха да спрат за почивка и да запалят огън до няколко огромни камъка, които да им пазят завет. Пируваха с мечката, след което се отдадоха на приказки.
— Умирам да ми кажете какво става — каза Джоунс. — Надявам се, че сега най-после ще ми кажете.
Облегнал се на един камък, Корнуол започна да разказва, като от време на време Снивли или някой от другите му помагаха.
— Огнените колела ме заинтригуваха най-много — каза Джоунс, — Много ми приличат на летящите чинии, от които моят свят се изумява и се страхува. Казвате, че разрушавали, нали така?
— Да, точно така — каза Корнуол. — Те разрушиха замъка.
— И това се случи след като Звярът на Хаоса умря.
— Ние мислим, че той е умрял отдавна — каза Хол. — Струва ни се, че преживяхме едно достатъчно голямо доказателство, за неговата смърт. Всички определено не знаем защо, обаче се е наложило огнените колела да дойдат насам. Ние сме склонни да вярваме, че атаката е била насочена към Бъкет. Те са предполагали, че ще унищожат замъка точно по времето, когато са мислили, че той се е люпил. Но се случи така, че ние ускорихме неговото люпене с няколко часа.
— Звярът на Хаоса сигурно е знаел за опасността — каза Джоунс — и затова е заповядал на хората от замъка да го извадят колкото се може no-скоро след деня, когато той умре.
— Сигурно и самият Бъкет е знаел това — каза Гиб, — защото той беше този, който настояваше да напуснем замъка.
— Имахте ли някаква възможност да изучавате този буреносно роден робот? — попита Джоунс. — Събрали ли сте някаква информация за него?
— Ако под информация имаш предвид дати, факти и лабораторно направени наблюдения, отговорът е не — каза Корнуол намръщено. — Предполагам, че в твоя свят има доста повече информация, отколкото в нашия. Ние знаем само няколко неща — че той изглежда, като че ли е направен от метал, че няма очи, но въпреки това може да вижда, че не може да говори и не яде и въпреки всичко ми се струва, че…
— Той ни предупреди да напуснем замъка — каза Гиб. — Превърна се в товарен кон, носейки много повече неща, отколкото беше неговият дял, когато преминавахме Поразената Равнина. Унищожи магията на капана за демони, а пък тази нощ ни спаси от ситуация, която би ни коствала живота.
— И освен това си играе с Куун — каза Мери. — Куун го харесва. Струва ми се, че не трябва да говорим по този начин за него, особено, когато той е наблизо. Той може би разбира какво си говорим и сигурно се притеснява.
Бъкет не изглеждаше ни най-малко притеснен. Той изобщо не изглеждаше по никакъв начин. Стоеше си в другия край на огъня. Пипалата му бяха прибрани, с изключение на едно, което бе наполовина протегнато, а краят му бе оформен в сложно, прилично на кутия нещо, почиващо на това, което би могло да се нарече гръдния му кош.
— Това пипало е много странно — каза Оливър. — Чудя се, дали то има някакво значение. Не би ли трябвало да го забележим, да му обърнем по-специално внимание и да разберем нещо повече от него?
— Това е ритуал — каза Снивли, — някакво глупаво ритуално движение, което вероятно му доставя удоволствие.
Джоунс се наведе към него.
— Мисля — каза той, — че той не е от Земята. Мисля, че и Звярът на Хаоса не беше от Земята, а също и огнените колела. Мисля, че тук си имаме работа с чуждоземни същества, които идват от дълбокия космос. Идват от някаква далечна звезда.