Ако във фермата имаше достатъчно хора, мислеше да им остави момичето, както и да ги предупреди за сериозните неприятности в хълмовете им. Ако не бяха достатъчно, трябваше да ги убеди да се оттеглят в Гласфордж или на друго безопасно място, докато те се справят със злината. Доколкото познаваше фермерите, те трудно щяха да напуснат земята си, така че му предстоеше сериозен спор.
Но пък от самата мисъл бременна жена да се мотае сама около леговището го побиваха тръпки. Нищо чудно, че сияеше така ярко в усета му, след като бе изпълнена с живот. Въпреки че вероятно е била така жизнена и преди зачеването. Във всички случаи щеше да привлече вниманието на злината като пламък нощна пеперуда.
След като уточниха понятието „сламена вдовица“, беше сигурен, че няма нужда да поднася съболезнования. Креватните обичаи на фермерите бяха много странни и според Мари забременяването беше свързано с претенциите за притежаване на земя. Тя твърдеше, че жените им нямат контрол над плодовитостта си. Общо взето това беше част от лекцията за младите членове на патрула, че трябва да си държат панталоните закопчани, докато са на фермерска територия.
„Както и старите де“.
В думите на Фаун липсваха всякакви подробности за починал съпруг. Даг знаеше, че мъката може да остави някого без думи, но в нея сякаш нямаше и мъка. Гняв, страх и твърда решимост, да. Както и шок от последните събития. Самота и носталгия. Но не и болка от разбито сърце. Странно, но липсваше и задоволството от даването на живот, така присъщо за Езерняшките жени. Фермери. Даг знаеше защо неговият народ е малко странен, но какво оправдание имаха фермерите?
Откъсна се от размишленията си, понеже излязоха от гората и зърнаха фермата. Безпокойството му се засили. Липсата на крави, кози и коне привлече вниманието му, както и оградата — беше съборена на няколко места. Нямаше ги и кучетата, които вече трябваше да са ги надушили и да лаят по коня му. Изправи се на стремената, докато прекосяваха ливадата. Плевнята и къщата, построени от сиви дъски, бяха отворени, а от останките на някаква друга постройка все още се вдигаха струйки дим.
— Какво има? — попита Фаун. Първите думи, които изричаше през последния час.
— Неприятност. По-точно, отминала неприятност. — Не усещаше никакви хора, както и други същества. — Мястото е напълно изоставено.
Спря коня пред къщата, преметна крак през врата му и се смъкна на земята.
— Дръж юздите. Още не слизай.
Тя са премести напред и се огледа ококорено.
— Ами ти?
— Ще разгледам наоколо.
Провери къщата, сграда на два етажа с множество пристройки. Всичко по-ценно беше отмъкнато, а едрите предмети като легла и шкафове бяха разбутани. Стъклените прозорци бяха изпочупени. Даг знаеше колко спестявания са отишли за тези подобрения, да се опаковат в слама и да бъдат докарани по тесните коловози от Гласфордж. Храната от кухненския килер беше разграбена.
В плевнята нямаше животни, но житото сякаш беше непокътнато. Откри телата на три разкъсани кучета, захвърлени върху купчина тор. Погледна димящите останки на пристройката и реши, че по-късно трябва да провери пепелищата за кости. След това се върна до коня.
Фаун тревожно оглеждаше притеснителната обстановка. Даг прокара ръка през косата си.
— Това място е разграбено от бандити или нещо друго преди около три дни. Няма тела.
— Това е добре, нали? — Тъмните й очи гледаха несигурно. Вероятно се дължеше на изтощението.
— Може би. Но ако хората са избягали или прогонени, все щеше да се чуе в Гласфордж. А до вчера вечерта патрулът ми не беше чул подобно нещо.
— Тогава къде са отишли?
— Боя се, че са похитени. Злината явно се разраства бързо, щом се опитва да зароби фермери.
— За какво са й роби?
— Сигурно и тя не знае още. Това им е някакъв инстинкт. Но скоро ще разбере. Нямам много време. — Започваше да се замайва от умора. Дали нямаше да допусне някоя грешка? — Бих дал всичко за два часа сън. Но трябва да се върна при следата, докато е все още светло. Мисля… — Гласът му се забави. — Мисля, че това място е относително безопасно. Ударили са го веднъж, взели са всичко ценно, едва ли ще се върнат скоро. Смятам да те оставя тук. Ако някой дойде, можеш да кажеш… не. Първо се скрий и се увери, че са наши хора. След това кажи, че Даг има съобщение за патрула си: леговището на злината е на североизток, а не на юг. Ако се появи патрул, ще успееш ли да им покажеш къде са следите? И къде е тялото на онова момче — разбойника.