Отдясно се чу изненадан вик, доста по-рано от очакваното. Ръмжене, писъци и дрънчене на метал в метал. Лагерът се раздвижи. „Почна се“.
— По-близо! — извика Даг и се спусна по склона, за да скъси дистанцията. Докато успеят да се приближат на двадесетина крачки и да открият пролука за стрелба между дърветата, целите им вече бяха скочили на крака. От дясната страна долетя запалена стрела и се заби в една палатка. След няколко минути може би щяха да виждат по какво се целят.
Даг изтика страха и надеждата от съзнанието си, както и тревогите за това, срещу което бяха изправени. Това бяха просто мишени. Ето една. И още една. В тази плетеница от объркване и проблясващи сенки…
Изпрати поредната стрела и беше възнаграден с писък. Нямаше представа къде и какво е улучил, но поне съществото щеше да се движи по-бавно. Спря за момент и със задоволство забеляза, че поредната стрела на Соун се заби с тъп звук в нечие тяло. Членовете на патрула започваха да искрят от възбуда. Главата му щеше да е пълна с тях, също като тази на Мари, ако не се контролираха достатъчно.
Предимството на двадесетте крачки беше, че човек стреляше от доста близо. Недостатъкът беше, че целите можеха да достигнат твърде бързо позицията ти…
Даг изпсува, когато три-четири фигури се понесоха към тях. Отпусна ръката с лъка и извади ножа си. Соун бе измъкнал дългия си меч и вече сигурно стигаше до неприятното заключение, че оръжие, направено за бой от кон, има слабо приложение в гъстата гора.
— Тук не можеш да сечеш глави! — изкрещя Даг. — Придържай се към мушкания! — Изръмжа, блъсна с лявото си рамо най-близкия нападател и го запрати надолу по склона. Успя да отблъсне с дръжката си един появил се сякаш от нищото меч и натресе противника си с коляно в слабините. Тези мъже може и да се смятаха за разбойници, но все още се биеха като фермери.
Соун настъпи с крак и измъкна меча от противника си. Стоманата излезе с неприятен засмукващ звук. Младежът последва Даг към лагера. От двете им страни се появиха Рази и Ютау и се спуснаха като нападащи ястреби.
Щом излязоха на открито, Соун се върна към любимите си мощни замахвания. Те бяха особено кървави, когато улучеше, но го оставяха опасно незащитен, когато пропуснеше. Един от разбойниците успя да приклекне и контраатакува с тежкия си стоманен чук. Удари го в гърдите и звукът от размазване на тиква накара стомаха на Даг да се свие. Той се спусна напред, обгърна мъжа с ръката с лъка и заби силно ножа с другата. През пръстите му започнаха да се изсипват вътрешности и той избута мъжа настрани. Соун лежеше по гръб и потрепваше.
— Ютау! Прикривай ни! — изкрещя Даг. Ютау трескаво си пое дъх, кимна и зае защитна позиция. Даг се смъкна на колене, откопча лъка, пусна го и намести главата на Соун в скута си. След това прокара дясната си ръка по раната.
Счупени ребра и накъсано дишане, сърцето също беше в шок. Даг изразходва почти целият си усет, за да блокира агонията на момчето, и се сля с него. Болката беше неописуема. „Първо сърцето“. Трябваше да се съсредоточи. Действието беше опасно, защото и двата органа можеха да решат да спрат, вместо да се задействат. В гърдите му имаше пареща болка, също като на Соун. „Хайде, момче. Танцувай с мен…“ Слабият пулс прекъсна за момент, след което постепенно започна да се усилва. Беше ред на дробовете. Едно вдишване, две, три, гърдите се вдигаха отново и отново, докато не заработиха в синхрон. Добре, сърцето и дробовете вече можеха да функционират самостоятелно.
Терзанията за зловещата участ на жертвите все още присъстваха в системата на Соун, но това щеше да е работа за Мари, по-късно. „И аз мразя да се бия с хора“. Даг остави болката да се върне при източника си. Момчето щеше да ходи приведено за месец, но щеше да оцелее.
Постепенно околният свят се избистри. При вида на мъжете от Гласфордж, които излизаха от гората, бандитите бяха започнали да се предават. Даг хвана лъка си, стана и се огледа. Зърна Мари отвъд горящата палатка. Тя извика към него, но шумът заглуши гласа й. Вдигна два пръста и му посочи откритото пространство от другата страна. Даг се обърна натам.
Двама разбойници опитваха да се измъкнат. Даг махна с ръка и извика наляво:
— Ютау! Пази Соун!
Ютау насочи вниманието си към ранения младеж. Даг се завъртя и хукна, опитваше се да нагласи лъка си в движение. Вече се бе отдалечил от светлината на лагерните огньове. Още малко…
Конят почти го прегази и трябваше да отскочи от пътя му. Отпред яздеше висок мъж, а онзи отзад беше още по-огромен.