— Мама каза, че можеше да вземеш колкото рози поискаш — отбеляза Фили, докато гледаше ефекта.
— Тези са по-езерни — отвърна Фаун. — На Даг ще му харесат. Горкият си няма роднини и приятели тук и трябва да приема всичко фермерско. Знам, че съжалява, че не може да изпрати даровете, преди да се прибере до лагера, а това обикновено се прави преди сватбата.
— Мама се чуди дали жените от неговия народ не се омъжват за него, защото е сакат — каза Фили.
Фаун реши да не обръща внимание на леката обида.
— Не мисля. Патрулните се нараняват непрекъснато. Освен това той е вдовец.
— Брат ми каза, че според близнаците конят му говорел като човек, когато наоколо нямало никой.
— Ако няма никой, откъде ще знаят? — изсумтя Фаун.
— И аз това се чудя — отвърна колебливо Джинджър.
— Освен това става дума за близнаците.
— Което си е достатъчно — допълни Фили. — Предполагам, че са си измислили и историята дето поправил магически счупената купа?
— Не. Това е вярно — призна Фаун. — Мама я прибра горе за всеки случай.
Последва тишина, докато Фили отблъскваше ръцете на Фаун, които се мъчеха да наместят нещо по прическата.
— Толкова е висок — започна лукаво Джинджър, — а ти си ниска. Според мен ще те смачка. Освен това и двете му ръце са контузени. Как ли ще са оправите тази вечер?
— Даг е много находчив — отвърна Фаун твърдо.
Фили я сръчка и се засмя.
— Ти пък откъде знаеш?
— Някой май е опитвал — обади се Джинджър. — Какви ги вършихте двамата през този месец?
— Не е ваша работа. — Все пак не можа да се сдържи и добави ехидно: — Ще ви кажа само, че вече не бих погледнала фермерски момчета. — Това предизвика нов кикот, който обаче секна, щом влезе Нати.
Джинджър й подаде един стол и тя разви плата, в който държеше изплетената връв. Тъкмо бе дала на Даг неговата заедно с изненадващия си подарък.
— Хареса ли си сватбената риза? — поинтересува се Фаун. Знаеше, че не може да я попита как изглежда.
— О, да, скъпа. Остана много доволен. Каза, че никога не бил обличал нещо толкова фино, и се учуди как сме я направили толкова бързо. Призна, че е облекчен, като е разбрал за какво било всичкото това мерене, много го било притеснило. — Черната връв със златните мъниста в краищата лежеше в скута й.
— Той къде ще носи своята? Аз къде да я сложа?
— Каза, че десничарите обикновено я носят на лявата ръка и обратно. Неговата си я сложи малко над приставката. Каза, че когато му дойде времето, той ще седне, ти ще застанеш срещу него и ще мога да извърша обвързването без проблем.
— Добре — отвърна Фаун колебливо. Мъчеше се да си го представи. Изпъна ръка и остави Нати да увие връвта няколко пъти и да върже нормален възел. Даг бе казал, че е вложила част от себе си вътре чрез кръвта, и трябваше да повярва на думите му.
Беше време за роклята, хубавата от зелен памук, изпрана и огладена. Другата й хубава рокля беше вълнена и ставаше за зимата. Даг вероятно щеше да си спомня тази от нощта в Гласфордж, когато я бе разопаковал като подарък. Това си беше тяхна тайна, но пък сигурно щеше да стопли сърцето му. Джинджър и Фили я облякоха внимателно, за да не развалят прическата и лилиите.
На вратата се почука и някой влезе, без да изчака разрешение. Беше Уит. Погледна Фаун и примига. Отвори уста да каже някоя от обичайните си глупости, но след това размисли и се усмихна неспокойно.
— Даг пита за оръжията — започна малко неуверено. — Иска да си ги сложи всичките. Ама всичките, наведнъж. Според него това показвало какво носи патрулният в шатрата на булката си. Флеч пък каза, че никой не трябва да носи оръжия на сватба. Татко каза, че не знае какво да прави. Даг каза да питаме теб.
Фаун щеше да отговори, че това е и неговата сватба и трябва да зачитат неговите обичаи, но вместо това полюбопитства.
— Всъщност за колко оръжия става дума?
— Ами за начало, онова дългото чудо, дето го нарича боен нож. Освен това има един, който носи в ботуша, и един окачен на бедрото. Не знам за какво са му три ножа, като има само една ръка. Освен това смешният му лък и колчанът със стрелите, на който има още малки ножове. Съжалява, че не носи меча на баща си, той бил в лагера, както и някакво копие за бой от кон, което също не е тук. За щастие.
Джинджър и Фили се бяха намръщили.
— Толкова натоварен човек сигурно ще дрънчи, като ходи — продължи Уит. — А пък ако вземе да падне в някой вир… — Явно кипеше от ентусиазъм. — Дали е убил някого с тоя арсенал, а? Сигурно. Докато се къпехме, видях, че има цял куп белези. Но пък е имал и много време да ги натрупа. Дали е нервен покрай сватбата, а, как мислиш? Не му личи, но пък при него не може да разбере човек.