Чудно как Даг не беше полудял с Уит за помощник. Фаун се замисли колко ли хора всъщност е убил с оръжията си.
— Кажи му да вземе само бойния си нож. — Може пък оръжията да му действаха успокояващо. — Кажи му, че ножът е достатъчен. Ние ще го разберем.
— Добре. — Уит не бързаше да излиза, а се чешеше по главата.
— Ризата добре ли му стои? — попита Фаун.
— Ами… Май да.
— Май? Не го ли погледна? Уф! Въобще не трябваше да те питам.
— Хареса му. Непрекъснато я пипа с пръстите, дето стърчат от превръзката, сякаш усещането му харесва. Но не мога да си обясня едно нещо. Трябваше да му помогна с копчетата на панталоните. Чудя се как ли се е справял през последната седмица? Щото не съм го виждал да ходи разкопчан. Може да е невероятен магьосник, но все трябва да ходи по нужда, нали така…
— Уит, изчезни!
Джинджър и Фили забелязаха, че Фаун се изчервява, и се разкикотиха.
Уит естествено не разбираше от намеци.
— Щото знам, че аз, татко и Флеч не сме му помагали, а близнаците хич не го обичат. Може да е била Нати, но най-вероятно си била ти. Ау! — Той изпищя, когато Нати го цапна с бастуна си през коленете.
— Уит, ако не си намериш работа, аз ще ти намеря. Стига си тормозил хората с твоите предположения, защото иначе ще отговаряш пред мен, а аз ще съм тук и утре.
— Ще му кажа да сложи само ножа. — Уит побърза да се изнесе.
Фаун чуваше тропота на копита и скърцането на каруци отвън — гостите пристигаха. Беше й странно, че седи и чака в тази стая, вместо да ги посрещне.
Появи се майка й, бършеше ръцете си с кърпа.
— Шеп Соуър и жена му пристигнаха. Те са последните. Слънцето вече се вдигна, тъй че може да започваме.
— Даг готов ли е? Всичко наред ли е?
— Чист и спретнат. Изглежда доста спокоен, макар че накара Уит да му смени дървената ръка и куката няколко пъти.
— Сега какво носи?
— Доколкото видях, куката.
— Хм. — Дали се бе отпуснал и нямаше нищо против да се покаже пред непознати, или искаше най-полезният инструмент и потенциално оръжие да му е подръка? — Е, скоро ще свърши. Не исках да го подлагам на такова нещо, когато се съгласих да минем оттук.
— Момичета, ще ни оставите ли за малко?
Нати се изправи.
— Хайде, пиленца. Да оставим булката да се сбогува с майка си. — Подкара помощничките към стаята за тъкане и внимателно затвори вратата.
— След няколко минути ще си омъжена жена. — Гласът на майка й беше смесица от напрежение и почуда. — По-скоро, отколкото очаквах. Никога не съм очаквала нещо такова. Искахме да направим сватбата ти както трябва, а всичко се случи толкова бързо… Направихме повече приготовления за Флеч. — Намръщи се, сякаш това беше несправедливо.
— Радвам се, че стана бързо. И така съм достатъчно нервна.
— Сигурна ли си за това?
— Днес не, но оттук нататък — да.
— Знаеш, че ако размислиш, можем да спрем всичко веднага. Каквито и неприятности да имаш, ще се опитаме да помогнем.
— Вече водихме този разговор. Два пъти. Не съм бременна. Честно.
— Има и други неприятности.
— За момичетата хората се интересуват само от тази. Колко от онези навън смятат, че съм бременна, щом повдигаш открито въпроса?
— Неколцина — призна майка й.
„Повечето, обзалагам се“.
— Времето ще покаже, че грешат. Надявам се, че ти ще им натриеш носовете, защото аз няма да съм тук.
Майка й мина зад нея и огледа прическата. Нямаше нужда от оправяне.
— Признавам, че Даг изглежда свестен човек и сигурно е добър мъж, но какво ще правиш със семейството му? Дори той признава, че може да не те приемат добре. Ами ако се отнасят лошо с теб?
„Ще се чувствам като у дома си“. Фаун успя да се спре, преди да го изрече.
— Ще се справя. Изправяла съм се срещу бандити, глинени и морящи твари. Ще се оправя с роднините. — „Стига да не са моите“.
— Дали е разумно?
— Ако хората бяха разумни, щяха ли изобщо да се женят?
— Предполагам, че не — изсумтя майка й. — Но ако тръгнеш по път, чийто край не виждаш, може да се загубиш в мрака.
— Вярно — отвърна Фаун и се изправи. — Но това е моят път. Нашият. Не възнамерявам повече да седя на едно място. Готова съм. — Целуна майка си по бузата. — Хайде.
Майка й въздъхна за последно и я последва. Пътьом подбраха Нати, Фили и Джинджър. Спряха в кухнята, където Сорел остави кърпата, и влязоха в гостната.
Беше претъпкано. Бяха дошли братът на баща й чичо Хоук Блуфийлд, жена му Роуз и техният син. Чичо и леля Роупър с двете им по-млади момчета, включително това, което бе донесло лилиите. Шеп Соуър и жена му, винаги готови за безплатно хапване. Флеч, Кловър и роднините й; както и близнаците, които се държаха необяснимо добре, и татко, заедно с Уит.