И Даг, стърчащ с една глава над останалите. Бялата риза му стоеше добре. Нямаше време за бродерия, но Нати и леля Роупър бяха намерили зелен конец за яката, ръкавите и копчетата. Ръкавите бяха достатъчно широки, за да поберат шината и приставката. Поне бяха намерили достатъчно седефени копчета. Панталоните му бяха изпрани предния ден. Ножницата му висеше на лявото бедро и изглеждаше като неразделна част от него, без да се набива на очи, въпреки размера си.
Щом Фаун се появи, избухнаха спонтанни аплодисменти и тя се изчерви. Даг гледаше само нея и всичко отново придоби смисъл. Тя застана до него. Дясната му ръка трепереше, сякаш искаше да я докосне, но не можеше. Фаун се задоволи с това да притисне бедрото и крака си към него. Привидната радост на всички малко я дразнеше.
Шеп Соуър пристъпи напред, прочисти гърлото си и призова за внимание с няколко оттренирани реплики. Поне не посмя да пусне някоя от шегите си — те бяха втръснали на всички присъстващи. След това прочете брачния договор. Възрастните слушаха, кимаха и на места се споглеждаха. След това Даг, Фаун, родителите й, Флеч, Кловър, Нати и останалите двойки се подписаха. Шеп въздъхна и подпечата договора.
Баща й извади семейната книга и процедурата се повтори. Даг надникна любопитно над рамото й. Фаун знаеше страниците, където бяха записани браковете, ражданията, наследствата, покупките и продажбите на земя, чак до нейното раждане, почти наизуст.
След това Даг и Фаун изрекоха обетите си. Вчера бяха имали лек спор. Даг се бе заинатил за всичките обещания за оране и жънене, тъй като едва ли някога щеше да върши такива неща, а не искаше да дава лъжливи обещания. Освен това бе пазил земята за децата през целия си живот. В крайна сметка Нати му обясни, че това е поетична форма, изобразяваща грижата за семейството, и той се съгласи. Думите звучаха странно от неговата уста, но дълбокият му глас сякаш им придаваше особено значение. Все едно увисваха във въздуха и женените двойки сякаш се отдадоха на спомени. Гласът на Фаун беше леко слаб и неравен, сякаш беше малко момиче, което се преструва на голяма жена, но не може да убеди никого.
При обикновена церемония на този етап щяха да се целунат и да насядат на трапезата, но сега беше ред на обвързването. Присъстващите бяха уведомени, че това ще е някакъв Езерняшки ритуал и ще бъде проведен от Нати. Баща й донесе един стол и Даг се настани на него, като кимна благодарно. Фаун нави ръкава му — чудеше се какво ли е минало през главата му, щом е решил да си покаже приставката толкова открито. Оказа се, че тъмната връв е вързана на бицепса му. Фаун носеше своята открито през цялото време.
След това баща й доведе Нати и тя внимателно напипа гривните и ръцете им. Развързва двата възела, събра краищата им и ги уви заедно, като мърмореше благословии, съчинени от самата нея. След това направи от двете върви осмица, върза я с един възел и каза високо:
— Едно до друго или надалеч, нека тези сърца винаги вървят заедно.
Това бяха думите, които й бе казал Даг. Напомняха обезпокоително на Фаун за надписа на ножа от Каунео, който Даг бе носил за сърцето си. Може би въпросният надпис беше точно от подобна клетва.
Думите, гривните и двете влюбени сърца бяха достатъчни, за да се направи Езерняшка сватба, както и прочутият усет, който все така се изплъзваше на Фаун. Да мисли за него беше почти толкова ефективно, колкото дете да затвори очи и да си пожелае конче.
„Действията нямат нужда от пожелаване“.
Щеше да изгради брака си час по час и ден по ден, с двете си ръце. Пожеланията бяха ненужни.
Даг беше наклонил глава, сякаш слушаше нещо, което тя не чуваше. Накрая явно остана доволен. С известни усилия положи дясната си ръка върху възела и хвана два края от двете гривни. Фаун направи същото. Двамата развързаха възела и освободиха гривните. След това Фаун върза своята на ръката му, а Нати върза неговата на нейната, този път с истински възли. Изражението на Даг й напомняше на онова, след като бяха убили злината.
— Чудесно. Получи се — прошепна той.
Бяха извършили Езерняшка магия пред пълна с хора стая. И никой не беше разбрал. „Какво направихме?“
Даг я придърпа за целувка, макар че беше малко странно, защото тя стоеше над него. Все пак успяха да се пуснат, преди да стане неприлично. Той явно едва се сдържаше да не я обладае още тук, на стола. Не че тя отдавна не копнееше за това. „По-късно“ обещаваха очите му.
След това дойде време за ядене.