Хедър Греъм
Ондин
ПРОЛОГ
Съдбата и корабите, които се носят в нощта
Дворецът Уестчеапър, юни 1678 година,
при царуването на Чарлз II.
Парещото слънце изпращаше немилостивите си лъчи към мъжете и хората. Нито едно облаче не обещаваше спасителен дъжд. Гордо изправен на гърба на изнервения си кон, Уоруик Чатъм проклинаше горещината. Не му се занимаваше с игри и представления. Ала кралят беше заповядал турнирът да се проведе и Уоруик трябваше да признае, че възможността да кръстоса шпагата си с лорд Хардгрейв, виконт на Бедфорд Плейс, го блазнеше. Двамата бяха врагове още от детските си години. И двете семейства бяха подкрепили стария крал Чарлз I. Ала мъжете от семейство Чатъм излязоха на бойното поле срещу Кромуел, докато родът Хардгрейв остана да чака накъде ще задуха вятърът. Към това се прибавиха и постоянните спорове около граничните земи…
— Спокойно, Дракон, спокойно — прошепна Уорик, опитвайки се да усмири буйния си червенокафяв жребец, който водеше потеклото си от чистокръвни арабски коне. Той беше свикнал с истински битки, не с разкошни турнири — също като господарят му, който от най-ранната си младост трябваше да защитава наследството си, разположено в северните области, от нашествията на шотландците.
Уоруик хвърли нетърпелив поглед към трибуната. В средната ложа седяха кралят и съпругата му Катрин. Макар да беше женкар и постоянно да си намираше любовници, кралят се отнасяше към законната си съпруга любезно и почтително. И сега беше свел към нея тъмнокосата си глава и слушаше внимателно думите й.
Пейките се пълнеха. Най-отпред седяха аристократите с най-висок ранг, зад тях не толкова значителните лордове и лейди. Гражданите нямаха достъп до кралското забавление. Уоруик разглеждаше развеселено пъстрата публика. Навсякъде блестяха коприни и кадифе, дори кожи — въпреки горещината. Сияещите лица свидетелстваха за весело, празнично настроение. След турнира щеше да се състои тържествена вечеря. Тази нощ и най-бедните благородници щяха да се нахранят до насита.
Да свършваме, каза си Уоруик. По шията на неспокойния му жребец се стичаха струйки пот.
— Спокойно, добричкият ми, спокойно — пошепна ездачът. Конят беше загърнат в покривало със синьо-златните инициали на лордовете Чатьм. Личният герб на Уоруик беше „горският звяр“, митическо същество, нещо средно между лъв и дракон. Гербът беше изобразен и на щита, а облеклото на рицаря беше в същите цветове като покривалото на коня. Под ризницата Уоруик носеше панталон от златна тъкан, подгизналата от пот риза грееше в кралскосиньо.
По дяволите, колко още трябваше да търпи, докато започне турнирът? Най-после Чарлз вдигна ръка, прозвуча сигналът на тромпетите. Турнирмайсторът стана и обясни причините за враждата между графа на Норт Ламбрия и виконта на Бедфорд Плейс. После покани противниците да застанат пред кралската ложа. Уоруик и Хардгрейв скочиха от конете, коленичиха пред Чарлз и издигнаха гласове:
— За Бога и за нашия владетел!
Зададоха им въпрос дали са съгласни спорът им да бъде решен на полето на честта. Турнирмайсторът отново подчерта, че битката няма да бъде на живот и смърт. Уоруик погледна към краля, който се усмихваше многозначително, вдигна рамене и смъкна наличника на шлема си.
Преди да започне турнирът, на арената излязоха няколко акробати. Уоруик се метна на седлото и препусна към красивата руса дама, която седеше на първата редица. Усмихна й се окуражително, тя скочи от пейката и му подаде шала, който беше свалила от главата си. Избухнаха ръкопляскания. Уоруик се поклони и се върна на мястото си. Публиката ценеше високо факта, че рицарят ще носи цветовете на своята дама.
Джейк, паж на Уоруик, когато го изискваха обстоятелствата, иначе камериер и кочияш, изтича при господаря си и му подаде копието.
— Всемогъщият е на ваша страна, милорд.
— Да се надяваме, че няма да иска твърде висока цена за милостта си — ухили се Уоруик. Джейк направи една от обичайните си гримаси и се отдалечи.
Застанал пред кралската ложа, турнирмайсторът размаха флага с цветовете на Стюарт и го сведе към земята. Уоруик вдигна копието си и пусна коня в галоп. Лицата и цветовете наоколо изчезнаха пред очите му, крясъците на зрителите се сляха с воя на вятъра. Остана единствено противникът. Само след миг…
Копието се заби с все сила в щита на Хардгрейв, чу се оглушителен трясък. Остра болка прониза ръката на Уоруик, от китката чак до рамото. Той се олюля, но напрегна цялата си воля и многогодишният опит, както и силните крака, му помогнаха да се задържи на седлото. Болката замъгли погледа му.