След малко Ондин простена в съня си, отвори очи и го погледна стреснато. Все още под влиянието на някакъв лош сън, тя се замята неспокойно насам-натам, после скри лице в ръцете си.
— Велики Боже, ти го уби! — изплака тя. — Не! Никога няма да ти простя! Ти си чудовище! Пак искаш да ме измамиш! Не! Предпочитам да умра!
Смаян, Уоруик излезе от ваната, уви кърпата около хълбоците си и приседна на края на леглото. Улови раменете на Ондин, за да я събуди, но тя се задърпа отчаяно.
— Не! Не! Убиец! По ръцете ти лепне кръв! Ще те убия!
— Успокойте се, мадам! — помоли настойчиво лордът и леко я раздруса, за да я събуди. Юмрукът й улучи брадичката му и това го накара да я притисне силно към гърдите си. — С кого се биете, за Бога? Аз съм вашият мъж!
Най-после Ондин отвори дълбоките си сини очи, които му напомняха за разбунтувано море, и отметна глава назад.
— О! — прошепна уплашено тя.
— Сънувахте — обясни с усмивка Уоруик.
— Съжалявам… — Гласът й пресекна, защото беше забелязала в какво положение се намира — притисната до мокрите гърди на лорда, обгърната от силните му ръце.
Погледът й издаде обзелия я ужас и Уоруик едва не избухна в смях.
— Простете, че ви обезпокоих с присъствието си, милейди — извини се той и я пусна. — Но вие бяхте тази, която ме извади от ваната.
Ондин погледна стреснато кърпата, която увиваше хълбоците му, после се обърна към ваната, до която беше захвърлен панталонът му. Погледна се и пламна от срам. Ризата й беше мокра и не прикриваше почти нищо от голото й тяло. Бузите й се обляха в червенина, а мъжът усети внезапно желание да помилва разкошните гърди и възхитителните им розови зърна.
Той скочи на крака, захвърли кърпата, без да се съобразява с чувствата й, и отново седна във ваната.
— На масата ви чака закуската, мадам.
— Благодаря.
Ондин скочи от леглото, намери роклята си и бързо се облече. После сложи таблата на леглото, настани се удобно и започна да се храни. Очевидно беше много гладна.
— Вече няма защо да се страхувате, че ще ви избягам, милорд.
— И защо не?
— Размислих много внимателно над положението си. Щом няма да ми се наложи да правя нищо друго, освен да играя ролята на ваша съпруга… Готова съм да изпълня желанието ви. Всъщност, какъв по-добър избор имам?
— Хм… — Уоруик се обърна към нея и я погледна изпитателно. — А вие за кого ме сметнахте?
— Какво искате да кажете?
— Сънувахте, че се борите ожесточено с някого. Кой е той?
— Аз… И какво казах? — измънка задавено Ондин.
— Аз съм този, който задава въпросите, лейди — отговори твърдо мъжът.
Стараейки се да изглежда равнодушна, Ондин вдигна рамене.
— Вероятно съм имала кошмар, в който съм се опитвала да се преборя с палача — или с надзирателя в Нюгейт.
— Но защо обвинявахте палача или надзирателя в убийство и измама?
Ондин вдигна глава и го погледна с присвити очи.
— И защо не? Ако вие или вашият скъпоценен крал прекарате само една нощ сред онези стени, сигурно ще разберете кошмара ми.
— Не ме предизвиквайте, милейди! Как смеете да говорите така за краля, въпреки че изобщо не го познавате!
Напротив, тя познаваше краля, познаваше искрения му интерес към хората, остроумието и чувството му за хумор, възхищението му от красивия пол. Знаеше също, че годините, прекарани в изгнание, ожесточената борба за възвръщане на короната бяха направили част от сърцето му твърдо като камък. Макар че се отвращаваше от насилието и публичните наказания, той не се колебаеше да подписва смъртни присъди, когато сметнеше за нужно. Онзи, който го предадеше, не можеше да разчита на милост.
— А в неговите очи — както и в очите на всички, които бяха присъствали на онзи злощастен турнир — тя беше предателка.
— Аз уважавам краля, милорд.
— Е, това ме радва. Отсега нататък не желая да чувам нищо за Нюгейт. Това е минало и трябва да го забравите. Нали казахте, че баща ви е бил поет? Я по-добре да го превърнем в обеднял френски благородник… — Той помълча малко и продължи: — Не, така не става. Ще искат от вас да говорите френски.
Ондин почти не се поколеба.
— О, аз владея този език. Майка ми беше французойка, освен това наистина принадлежеше към благородническото съсловие. — Лъжата излезе съвсем лесно между устните й. Дано само не забравеше набързо съчинената история на живота си.
— Това обяснява произношението ви. — Уоруик я изгледа изпитателно и Ондин сведе глава към таблата със закуската.
— О, прощавайте — прошепна засрамено тя и се изчерви.
— Какво има?