— Аз… аз изядох всичко…
— Ако съм гладен, ще си поръчам още нещо, лейди. Но сега е време да тръгваме. Ще сляза долу да кажа на Джейк…
— Позволете аз да го извикам!
Преди да е успял да възрази, Ондин изскочи от стаята. Ядосан, мъжът излезе от ваната, подсуши се и побърза да се облече.
Мег се сбогува сърдечно с Ондин, дори я прегърна.
— Не забравяйте, миличка, че той ви направи графиня.
Ондин се опита да се усмихне, но не успя. Много й се искаше да й изкрещи, че тя е дукеса, че има много повече права и съвсем не е длъжна да се съобразява с някакъв си нахален граф. Но не можеше да стори това. Макар и дукеса, тя беше търсена заради предполагаемо участие в убийство и държавна измяна. Затова щеше да играе ролята на графиня, докато успее да докаже невинността на дукесата.
След като й помогна да се качи в каретата и затвори вратичката, Уоруик седна при Джейк на капрата. Пътуването беше дълго и Ондин имаше достатъчно време да размисли. През цялото време се опитваше да си състави добър план, който да я изведе към жадуваната цел, но не успяваше.
Най-после заспа и не се събуди дори когато каретата спря. Беше късна вечер и Уоруик я изнесе на ръце от каретата.
— Къде сме? — прошепна замаяно тя и примигна.
— Ще пренощуваме в крайпътна гостилница. За съжаление не е удобна като тази на Мег, но е най-добрата по пътя ни.
Макар да настояваше, че е напълно в състояние да върви сама, той я отнесе нагоре по стълбата и я пренесе през прага на една слабо осветена стая. Огледа се недоверчиво, но леглото му се стори чисто и той положи жена си върху завивката. После угаси фенера и стаята потъна в мрак.
Ондин го чу да се съблича и усети как леглото хлътна под тежестта му, когато се изтегна до нея. В стаята се възцари потискаща тишина. Трепереща от нерви, Ондин се съблече по риза и се сви под завивката. Беше сигурна, че няма да затвори очи.
Но изтощението каза тежката си дума и тя потъна в дълбок сън. Събуди се едва на сутринта. Ярките слънчеви лъчи влизаха необезпокоявани в стаята. Уоруик вече не беше до нея, дрехите му също липсваха. На малка масичка беше оставена табла със закуска — купички с пастет и голяма кана прясно мляко.
Ондин се облече набързо и се зае със закуската. Изяде всичко до последната трохичка, подчинявайки се на придобития в гората инстинкт, който й внушаваше да яде до насита, когато има какво.
Когато се наведе над легена да измие лицето си, на вратата се почука. Тя се изтри бързо с кърпата и отвори. На прага стоеше Уоруик, наметнат с елегантна черна пелерина. Лицето му беше скрито под широкопола шапка.
— Готова ли сте, милейди?
— Да.
Той улови ръката й и я поведе по стълбата. Двамата слязоха в кръчмата, която в този ранен утринен час беше пуста и тиха. Само един гост беше клюмнал над масата в ъгъла и си отспиваше след бурната нощ.
Каретата чакаше пред вратата, но Уоруик я поведе към една уличка, където се редуваха множество магазинчета.
— Къде отиваме?
— На покупки — обясни кратко той.
Тъй като не искаше да приема подаяния, Ондин се възпротиви, но той й заяви енергично, че съпругата му трябва да е облечена, както подобава. На това нямаше какво да се възрази.
Купиха бельо и рокли от кадифе и коприна. Някои неща трябваше да бъдат поправени и Уоруик нареди да ги изпратят в Норт Ламбрия. Докато шивачките вземаха мярка, той не се отделяше нито на крачка от жена си.
Следващата нощ прекараха в друга гостилница и когато на сутринта продължиха пътя си, Ондин реши, че я очаква още един дълъг, самотен ден. Но спряха още следобед и Уоруик се качи в каретата при жена си.
— Скоро ще пристигнем. Не забравяйте — срещнали сме се в Лондон и сме се оженили набързо. Баща ви е французин. Моля ви, отнасяйте се любезно към слугите. Тъй като не сте донесли нищо в брака, те ще решат, че сме се оженили по любов. Възхитен от красотата ви, аз съм пренебрегнал бедността ви, нали разбирате? Затова не пускайте в употреба острия си език, иначе хората ми ще се усъмнят в здравия ми разум.
— Аз отдавна съм се усъмнила в него — подхвърли нехайно Ондин и бе наказана с унищожителен поглед.
— Трябва да ви дам още едно специално указание, графиньо. За съжаление съм в много лоши отношения със съседа си, лорд Хардгрейв. Мислете затова, когато се срещнем. Най-добре не се мяркайте пред очите му, ако не съм близо до вас. Нямам му доверие, нали разбирате? Не желая да оставате насаме с него, ясен ли съм?
— Да, милорд.
Уоруик отметна завеската на прозорчето.
— Ето че пристигнахме. Това е Чатъм Менър.
Любопитна, Ондин се наведе навън. Две входни алеи се виеха през добре поддържани градини. На мястото, където се сливаха, се издигаше величествена каменна къща с дъговидни прозорци и множество кули. На изток се простираше гъста гора, на запад смарагдовозелени пасища. А на север се синееха планини. Господарската къща изглеждаше разкошна и елегантна като кралски палат.