— Разбира се, милорд, и по време на отсъствието ви се държа наистина безупречно.
— Съмнявам се. — Уоруик улови ръката на Ондин и я поведе обратно към стълбището. — Ако в салона е запален огън, ще го почакаме там. И кажи на Ирен да приготви по-бързо вечерята.
Той отвори една врата и двамата влязоха в просторен салон. Пред огромната камина бяха поставени кресла и дивани, тапицирани с брокат. Имаше и маса за шест души с блестящо полирана повърхност. Столовете с прави облегалки и крака във форма на лапи бяха богато резбовани. Навсякъде личеше гербът на фамилията. Стените бяха с ламперия от тъмно дърво, между високите прозорци бяха поставени сребърни свещници.
Ондин се огледа изненадано. Не беше очаквала такова богатство. Уоруик затвори вратата и я придружи до огъня.
— Не знаех, че съм се оженил за такава добра артистка — отбеляза небрежно той.
— Както вече казах, обиколила съм много кралски дворове, милорд — отговори тя и се отпусна грациозно в едно брокатено кресло. — Сгреших ли нещо, лорд Чатъм? Смятах, че трябва да се държа любезно… и мило.
— Предупреждавайте ме, когато пак решите да се държите „мило“ — отговори той и се опря на перваза на камината.
От предпазливост Ондин реши да смени темата. Изправи се, отиде до прозореца, който гледаше на запад, и когато Уоруик я последва, го погледна нервно.
— Какво е онова оттатък?
— Там са оборите. Оттатък хълма се намират хижите на арендаторите и селяните. В неделя, след службата в църквата, там има пазар. Параклисът се намира в приземието на източното крило, но днес Чатъмови посещават селската църква. Вярвам, че и там ще играете достойно ролята на графиня.
Когато Ондин понечи да отговори по подходящ начин, вратата се отвори, прозвуча весел смях.
— Оженил си се! Уоруик, ти си един проклет негодник! Защо не ни съобщи за женитбата си, защо ни погоди този номер? И къде е невероятната красавица, която се е вмъкнала така неочаквано в сърцето ти?
Ондин се обърна към младия мъж, когото беше видяла на портрета. Възрастта му се беше много трудно определима, но тя предположи, че е около шест години по-млад от Уоруик. Влезлият свали със замах широкополата си шапка и се поклони.
— Милейди…
— Скъпа Ондин, това е брат ми, Джъстин Чатъм — обяви сухо Уоруик, после протегна ръце и прегърна младежа.
— Магическо име, много подходящо за такава красавица — отбеляза с усмивка Джъстин.
— Много ви благодаря, Джъстин — отговори сладко Ондин, направи реверанс и му подаде ръка. Младежът я целуна с истинска жар.
Уоруик издърпа пръстите й от ръката на брат си и сложи ръка на рамото й.
— Скъпи братко, тази жена е моя съпруга. Ако непременно си решил да флиртуваш, избери си друго момиче.
— Тогава поне ми обясни къде я намери — отговори ухилено Джъстин. — Винаги съм се интересувал от ловните ти полета.
— Срещнахме се на улицата и много скоро решихме да се оженим — отговори с лекота Ондин, освободи се от ръката на мъжа си и заобиколи масата.
— Господи, колко романтично! — провикна се Джъстин.
— Така е, а аз и до днес не мога да проумея каква буря ме връхлетя онази вечер. Във всеки случай вашият брат се оказа ужасно упорит обожател и аз разбрах много скоро, че не мога да му избягам.
Джъстин примигна объркано.
— Просто ми, скъпа снахо, но не мога да се удържа — да бъда проклет! Жените години наред се тълпяха около брат ми, макар че не разбирам защо. В гърдите си той няма сърце, а камък. Не обръщаше внимание дори на най-красивите и най-богатите наследнички. Може би ти притежаваш повече от всички други, взети заедно, Ондин?
— Джъстин! — изфуча Уоруик.
— Напротив, аз си нямам нищичко — отговори с мека усмивка Ондин.
— Значи сте се оженили по любов! — извика ликуващо Джъстин, отвори едно шкафче под прозореца, изведи скъпи кристални чаши и тежка гарафа. — Трябва да го полеем, но не с бира. Това е от лозята на Аквитания и ми се струва най-подходящо за случая. Тежко плодово вино, червено като сладката любовна страст.
— Нима страстта е червена? — попита невинно Ондин, прекалено невинно.
Тя погледна Джъстин и не забеляза как Уоруик пристъпи зад гърба й и обгърна с ръка тънката й талия.
— Страстта е кървавочервена, мила моя — прошепна в ухото й той.
Ондин веднага съжали за кокетството си и разбра, че този път наистина няма да му се изплъзне. Хватката му беше желязна. Джъстин я спаси, като им поднесе две пълни чаши. Колкото и да не му се искаше, Уоруик трябваше да я пусне. Той пое чашите, подаде й едната и я погледна с очи, в които се четеше недвусмислено предупреждение. Тя се опитваше да си играе с него, но той щеше да й отговори със същата монета.