Решена да продължи, Ондин се обърна към девера си.
— А защо ти, един очарователен млад мъж, още не си се пожертвал за някоя богата наследница?
Джъстин се изсмя и отпи от виното си.
— Аз не съм граф, а и жените изглежда предпочитат студенината на Уоруик пред моя горещ чар. Позволи ми да пия за твоето бъдеще, скъпа снахо. Дано бъдеш щастлива с дракона.
— И в твоите вени тече драконова кръв, Джъстин — напомни му Уоруик.
— Надявам се. — Джъстин оглеждаше замислено Ондин. — Смятам обаче, че твоята нова графиня е в състояние да се справи с всички демони и дракони. Тя не се бои от никого и от нищо.
Изведнъж Ондин усети как помещението се изпълва със странно напрежение. Не й убягна, че двамата братя размениха кратък поглед. Онова, което вибрираше между тях, не беше гняв, по-скоро мисъл, която споделяха и която трябваше да скрият от нея.
Но тя нямаше време да се замисли над това, защото някой почука на вратата.
— Влез! — извика Уоруик.
Появи се Матилда, следвана от две домашни прислужнички и един едър слуга, понесли големи табли, от които се носеше сладко ухание.
— Вечерята, милорд — обяви икономката и се обърна към прислужниците, които вече застилаха масата с бяла ленена покривка и нареждаха порцеланови съдове и сребърни прибори.
Уоруик намести стола на Ондин и тя седна. Докато й подаваше таблите с пушена змиорка и чига, с картофи и зеленчуци, той й обясни, че момичетата са дъщери на готвачката и се казват Нан и Лоти. Слугата, който освен това работел и в обора, носел името Джоузеф.
Прислужниците се усмихнаха любезно и това напомни на Ондин, че съпругът й беше наредил да се отнася добре с тях. Въпреки хладината и властното си поведение той изглежда беше справедлив господар, защото всички в къщата му служеха с удоволствие и се отнасяха към него с голяма почтителност.
По време на вечерята Джъстин разказваше какво се е случило в Чатъм Менър и имението по време на отсъствието на Уоруик. После Уоруик трябваше да го осведоми за последните събития в Лондон.
— И как се отнесе Чарлз към новата ти графиня, братко? Доколкото познавам Негово величество, вече съжалява горчиво, че не я е прелъстил пръв.
— Кралят не познава съпругата ми — отговори Уоруик и отпи глътка вино. Погледна Ондин и тя се опита да се усмихне, макар че сърцето й се беше качило в гърлото.
— Ако беше моя жена, и аз щях да я държа далече от краля — отбеляза Джъстин.
Двамата се заеха да обсъждат стопанските проблеми на Норт Ламбрия и Ондин реши, че Уоруик се отнася твърде сурово с по-младия си брат. Джъстин сам й обясни причината по обичайния си остроумен начин.
— Изгониха ме от кралския двор заради един дуел. Брат ми реши, че трябва да избягвам компанията на някои хора, защото упражнявали лошо влияние върху… непостоянния ми характер. И сега трябва да докажа, че все пак в мен е останало нещо достойно.
Принудата, която му бяха наложили, не го засягаше ни най-малко. На негово място Ондин щеше да се опълчи ожесточено срещу Уоруик.
— Не намираш ли, че брат ти е твърде строг с теб? — попита с усмивка тя.
— Може би, но той си е завоювал положението — отговори весело Джъстин. — Бях само на десет години, когато избухна онази нещастна война с холандците. Уоруик беше на петнадесет и тъй като ние Чатъмови достигаме рано обичайния си грамаден ръст, брат ми изглеждаше много по-възрастен. Затова избяга, постъпи във флотата под командата на Йоркския дук и още на шестнадесет години извърши истински геройски дела. Никой не може да излезе насреща му с меч, затова и аз не смея да му се опълча…
— Джъстин — намеси се нетърпеливо Уоруик, — сега говорим за настоящето, не за миналото. Разкажи ми за конете.
— О, жребчетата се развиват великолепно. Клинтън беше прав — идеята ти да кръстосаш онези арабски коне се оказа блестяща. Ще организираме страхотни надбягвания. — Той се обърна към Ондин. — Присъствала ли си някога на състезание в Нюмаркет? Голяма лудница е.
— Ако не беше отишъл на онова надбягване, нямаше да се дуелираш — подхвърли с усмивка Уоруик.
Джъстин направи гримаса.
— А ако Чарлз беше организирал турнир и за мен, както стори с теб и Хардгрейв… — Изведнъж той замлъкна, сякаш се беше докоснал до отворена рана.
По отношение на Ондин беше точно така. Стресната до смърт, тя затаи дъх и впи поглед в мъжа си, който седеше начело на масата. Значи той беше един от двамата воини в блестящи брони в деня, когато щастливият й живот се бе превърнал в кошмар. Само по някакъв каприз на съдбата двамата не се бяха срещнали още тогава — и сега той не знаеше, че тя е бегълката, дъщерята на предателя, също търсена като предателка.