— Обяснение.
— Какво обяснение? — Мъжът я погледна изненадано и скръсти ръце пред гърдите си.
— За целия този фарс.
— Може би бихте предпочели да ви върна в Тайбърн, милейди? — Ондин сведе глава и Уоруик продължи нетърпеливо: — Какво не ви харесва? Хранят ви, обличат ви, заобиколена сте с целия възможен лукс. Срещу това от вас се изисква само да се държите както подобава на новото ви положение. Вече установих, че не срещате особени трудности. — Той отиде при нея и обхвана тесните й рамене. — Какво ви липсва?
Устата му беше съвсем близо до нейната и тя усети топлия му дъх като милувка. Странна горещина се разля по вените й и желанието да избяга от близостта на този опасен мъж стана нетърпимо.
— Нищо! — изсъска тя и се отдръпна. Уоруик се обърна и закрачи към вратата.
— Само още едно, графиньо. Не забравяйте да спуснете резето, след като изляза. Ще отваряте тази врата само когато аз ви заповядам. Разбрахте ли?
— Да.
Преди да излезе, той се обърна още веднъж.
— Поведението ви тази вечер беше наистина безупречно. Моля ви само да не флиртувате с брат ми. Вие сте моя жена, не негова и той не бива да го забравя никога.
Вратата се затвори. Ондин не беше в състояние да се помръдне от мястото си, замаяна от бушуващите в сърцето й чувства.
— Резето! — долетя рязка заповед от съседната стая и от гърлото й се изтръгна ядно проклятие. Тя се втурна към вратата и спусна резето. Щом чу отдалечаващите се стъпки, развърза с треперещи пръсти корсажа си, съблече се и се пъхна в една от красивите нови нощници. Настани се в удобното легло и затвори очи.
Мислите не й даваха спокойствие. Не знаеше колко време е лежала будна, когато чу конски тропот точно под прозореца си и любопитството й се събуди. Скочи от леглото, дръпна завесите и се наведе към двора.
Съпругът й водеше към портата едър червенокафяв жребец с блестяща дълга грива. Облечен в развяваща се черна наметка с извезан на гърба дракон, с високи ботуши за езда и голяма шапка с едно единствено червено перо, той се смееше весело и разговаряше с благородното животно, което потрепваше нетърпеливо с копита. Очевидно в него се беше натрупала твърде много неизразходвана енергия. Господарят му се метна на седлото, препусна на запад и се стопи в нощта.
Ондин затропа вбесено с краче. Дали Уоруик отиваше при любовницата си? Без съмнение. Всъщност, какво я беше грижа? Важното беше да я остави на спокойствие.
Когато отново се пъхна в леглото, тя беше готова да признае, че поведението на съпруга й я тревожи много повече, отколкото й се искаше. Обърна се по корем и заби юмрук във възглавницата.
— Върви по дяволите, лорд Уоруик Чатъм! — пошепна задавено тя, удържайки с мъка сълзите си.
По някое време на вратата се почука и гласът на мъжа й попита делово:
— Всичко наред ли е, мадам?
Той се беше върнал!
— Да, да… — заекна тя. — Добре съм.
Без да каже нищо повече, Уоруик се отдалечи и Ондин усети, че цялата трепери от облекчение. Тя въздъхна дълбоко и не след дълго потъна в дълбок сън.
ШЕСТА ГЛАВА
Ондин се събуди, когато Лоти почука на вратата, за да й предложи ухаеща утринна баня и да обясни, че ако милейди желае, може да закуси в салона. Ондин се усмихна любезно на момичето, отиде в стаичката за преобличане и свали нощницата си. Седна в топлата вода и завърза косата си на тила. После въздъхна доволно и се отпусна във ваната. Лоти влезе след нея, понесла затоплената хавлия.
— Какво правиш тук, Лоти? — попита след малко Ондин, която беше затворила очи.
— Чакам заповедите ви, милейди — отговори объркано момичето и сведе глава. — Тъй като никога не съм била камериерка, не знам точно какво трябва да правя.
Ондин неволно се засмя, но бързо стана отново сериозна, защото не искаше да нарани чувствата на красивото, мило момиче с алени бузи и сърдечни очи.
— Сега ще ти издам една тайна, Лоти. Аз също съм малко нервна, така че ще бъде добре, ако се справим заедно с трудностите. Докато седя във ваната, бих искала да изпия чаша чай. А после би могла да ми избереш рокля.
Лоти кимна усърдно, изскочи от стаята и скоро се върна.
— Ето ви чая, милейди.
— Благодаря. Премести това столче, за да мога да оставя чашата. — Лоти се подчини и Ондин забеляза, че момичето цялото трепери. — Какво има? Да не би да те е страх от мен?
— О, не, вие сте толкова любезна. Само че… — Лоти погледна страхливо към вратата, която водеше в спалнята на графа.
— Какво има?
— Боя се за вас.
— За мен? — попита смаяно Ондин. — Защо, за Бога? — Може би властният, тираничен лорд, за когото се бе омъжила, криеше някаква загадка…