— От апартамента на Джъстин води коридор към средното крило — обясни Матилда. — Покоите на господаря обаче са напълно отделени. По-рано в къщата е имало твърде много тайни ходници и скрити стълби, но войските на Кромуел са ги открили и разрушили. Защото старият лорд е останал верен на краля до смъртта си. Цяло щастие е, че Чатъм Менър не е бил разрушен до основи. От друга страна обаче, Кромуел се е страхувал от кърваво въстание на север, ако разруши и опожари тази къща. Затова е заповядал да засипят тайните коридори, за да не се крият в тях враговете му. Следващите графове не направили никакви промени, защото ценели високо неприкосновеността на личния си живот.
— Отдавна ли служите на семейство Чатъм? — попита Ондин.
— О, да, тук съм родена. — Матилда поведе новата си господарка към първия етаж, показа й апартамента на Джъстин, след това двете слязоха в задното крило, където се намираха стаите за гости. Тук Ондин разгледа огромната оръжейна, в която бяха събрани исторически мечове, копия, щитове и други подобни, принадлежали на различни поколения.
В източното крило беше пералнята, както и кухненските помещения. През кухнята излязоха в огромната приемна, Настланият с плочки под беше покрит със скъпоценни килими, по боядисаните в бяло стени висяха гоблени. Матилда описа възторжено баловете с маски, които старият лорд обичал да организира тук.
До залата беше работната стая на Уоруик, пълна с книги. Томовете на Шекспир, френски и италиански поети, Кристофър Рен и Томас Мор, учебници по архитектура, селско стопанство, отглеждане на коне и военно изкуство. Дъбовото писалище беше до прозореца, обляно от слънчева светлина. В отсрещния ъгъл имаше удобен диван. Ондин си представи живо как първата графиня е правила компания на съпруга си и е седяла на дивана с книга в ръка.
След като прекосиха голямата зала, двете жени влязоха в параклиса. Ондин се възхити от масивната нормандска арка. Дълъг червен килим водеше към олтара. В страничните ниши стояха красиви скулптури.
— Статуите са на предците на графа — обясни Матилда. — Всички почиват в подземната гробница.
Ондин спря пред главния олтар и се прекръсти. От свода висеше красив позлатен кръст. След като прочете кратка молитва, тя последва икономката към преддверието с две врати. През дясната се излизаше на двора, през лявата се влизаше в къщата.
От задната страна имаше дълга дървена стълба, която извеждаше в нищото. Най-горното стъпало беше зазидано с каменна арка.
— Тук е започнала историята с домашния призрак — въздъхна Матлида. — Дядото на графа бил убит на бойното поле, недалеч от дома си. Когато чула тъжната вест, съпругата му се хвърлила от тази стълба, за да се съедини с него.
— Значи тези стъпала не водят за никъде?
— Графът е решил да ги разруши. По-рано там горе имало тайник за Чатъмови, които се криели от войските на Кромуел, както и за избягалите свещеници. Когато старият крал Чарлз избягал, бил подкрепен от много католици, които платили висока цена за верността си. — В гласа на икономката звучеше нетърпение. Очевидно й беше неприятно да остава по-дълго в това помещение, затова много скоро изведе господарката си в двора, където Уоруик беше преминал с коня си през нощта.
— Забравих да попитам искате ли да видите и криптата, милейди! — сепна се Матилда.
— По-добре не.
— Мога ли да ви услужа с още нещо?
— Не, Матилда, благодаря ви. Утре ще променя мебелите в стаята си.
— Да ги промените? — уплаши се икономката. — Леглото на лейди Женевиев… — Тя замлъкна изведнъж и сведе глава.
— Лейди Женевиев е мъртва, Матлида. Разбира се, аз почитам паметта й, но нищо не може да я възкреси.
— Ако позволите, трябва да се върна към задълженията си, графиньо.
— Разбира се, Матилда. Още веднъж много благодаря, че ми помогнахте.
Ондин остана загледана след икономката, която се втурна забързано към кухнята, и чу мърморещия й глас:
— Да смени мебелите? Не, това няма да стане, графът със сигурност няма да се съгласи…
Лъжеш се, Матилда, каза си с усмивка Ондин. Чатъм може би се смята за всевластен господар и отличен играч, но в тази игра участват двама и сега аз съм на ход.
Изведнъж усети, че някой я наблюдава, и вдигна глава. Завесата на един прозорец падна бързо. Спалнята на Уоруик… Защо я следеше?
СЕДМА ГЛАВА
Вечерята премина учудващо приятно, което обаче не се дължеше на Уоруик, а на веселия му брат. Джъстин разказа живописно за първия норманин, който станал господар на земята им. Той убил саксонския лорд и се оженил за дъщеря му — едно много изгодно от политическа гледна точка начинание. Столетия по-късно Хенри VII последвал примера му, като застанал пред олтара с Елизабет от Йорк, за да сложи край на „Войните на розата“.