— Подпишете се и вие! Ако не можете, направете кръст.
Това недостойно предположение я възмути и тя го изгледа сърдито. Когато пое перото в ръката си, пръстите й трепереха толкова силно, че името излезе съвсем нечетливо. Така е по-добре, каза си тя, иначе може да разберат коя съм.
Монахът наду бузи и задуха мастилото, за да изсъхне. После нави пергамента и го запечата. Уоруик го изтръгна от ръката му, обърна се и дръпна Ондин да го последва. Тя се опита да се освободи и се обърна към каруцата със замъглен от сълзи поглед.
— Джоузеф!
— Върви, момиче, върви! — усмихна се с обич старецът. — Желая ти всичко най-хубаво! Божественият Исус наистина върши чудеса!
Изплющя камшик, конете изцвилиха и се втурнаха напред. Ондин изпищя. Колелата затрополиха, въжетата на осъдените се опънаха.
— Не гледайте! — Въпреки че момичето беше мръсно и вонеше, лордът го притисна до себе си и скри главата му под мишницата си.
Ондин и без това не виждаше нищо, защото от очите й течаха потоци сълзи.
След няколко крачки тя се удари в нещо твърдо и студено. Примигна, избърса сълзите си и видя, че стои пред елегантна карета с красиво изрисуван герб на вратичката. До нея стоеше дребният, грозен слуга.
— Всичко наред ли е, милорд?
— Да, Джейк — потвърди кратко Уоруик Чатъм.
— Какво ще правим сега с нея, сър?
— Хм… — Уоруик я огледа внимателно и Ондин усети как кръвта се качва в бузите й. — Не изглежда много представителна, нали, Джейк? И мирише.
Срамът отстъпи място на луд гняв. Каква непростима дързост! Нима този човек смяташе, че тя може да ухае на рози, след като е прекарала две седмици в Нюгейт? Една-единствена нощ в онзи влажен, студен мрак щеше да сломи завинаги гордостта му, а вонящата вода да изсмуче цялата сила от тялото му.
Е, поне нямаше да й е трудно да го напусне, когато му дойдеше времето. Вече го мразеше, макар че й беше спасил живота. Остана смаяна, когато мъжът, вместо да смръщи отвратено аристократичния си нос, избухна в смях. Очевидно съзнаваше колко я е засегнал.
— Аз ви дължа вечна благодарност, милорд — изсъска разярено тя. — Но не говорете за мен, все едно че ме няма или не владея майчиния си език.
— Простете, мадам. Исках само да насоча вниманието ви към жалкото ви състояние, което трябва да бъде отстранено колкото се може по-скоро.
Ондин сведе глава. Не можеше да оспори думите му.
— Простете.
— Не се извинявайте. Щом съм си взел жена от бесилката, не мога да очаквам, че ще е нагиздена като за сватба. А що се отнася до мръсотията — този проблем ще се реши много скоро. Можеш ли да ни дадеш някой добър съвет, Джейк?
Дребосъкът потърка наболата си брада.
— Най-добре да отидем в „Суолоус Форд“.
— Чудесна идея! — Уоруик Чатъм вдигна Ондин и я сложи на седалката. — Удобно ли ви е така?
— Да, сър, благодаря ви. И не се сърдете, че избухнах преди малко. Аз наистина ви дължа огромна благодарност, освен това не искам да ви натрапвам ненужни грижи за едни съвсем чужд човек. Защо просто не ме пуснете да си отида? Имам приятели в Лондон и…
— И дума не може да става, мадам. Та вие току-що се заклехте да ме обичате и почитате, докато смъртта на раздели.
Ондин едва не изпищя. Уоруик се настани до нея и я погледна сериозно.
— Ние… вие наистина ли се оженихте за мен?
— Точно така.
— И защо?
— Защото имам нужда от жена. — Той затвори вратичката на каретата и извика на Джейк: — Към „Суолоус Форд“!
ВТОРА ГЛАВА
Скоро Ондин разбра защо двамата мъже бяха избрали „Суолоус Форд“. Красивата, с пищен бюст гостилничарка беше видимо благосклонна към Чатъм и готова да запази тайната. Тя даде тържествено обещание да не издава никому и никога откъде лордът е довел невестата си.
Джейк въведе Ондин през задната врата и я представи на Мег. В двора имаше голям обор и Ондин се зарадва. Скоро щеше да намери кон, за да избяга. Но как да се изплъзне от бдителния поглед на лорд Чатъм? Той недвусмислено й беше заявил, че има нужда от жена.
И какво възнамеряваше да прави с нея? Този въпрос беше повече от неприятен. Съпругът и беше толкова голям и силен. Освен това беше благородник от древен род. „Графиньо“ нарече я Джейк и й обясни, че сега е графиня на Норт Ламбрия.
Чатъм със сигурност щеше да разпознае името й на брачното свидетелство, ако почеркът й не беше толкова нечетлив. Но може би не знаеше нищо за нея, защото земите му бяха твърде отдалечени от нейните.
Гостилницата на Мег беше проста, но удобна и чиста. Стаята, в която заведоха Ондин, беше обзаведена само с легло, масичка с принадлежности за миене и параван. През отворения прозорец влизаше топлият летен бриз, спалното бельо ухаеше приятно.