— Няма да се успокоя. Искам да чуя какво ще ми кажеш ти.
— Не съм запознат с вашите работи. Чужд съм на всяка партийност.
— Тогава аз ще ти кажа. Стъпвам в борба. Отделям се и ще се боря. Като мене недоволници има още… Ще си подадем ръце. Стига тая гавра над нас! Ето ми изявленията.
Нервираният гост почна да бърка в пазухата си и извади голям портфейл, пълен с банкноти.
Право да ви кажа, господа, светнаха ми очите, като ги видях. Той забележи това, усмихна се малко успокоен и рече незначително:
— Току-що получих сега заплатата. След това извади някаква изписана хартия и ми я подаде.
— Ето това нещо. Само не зная как да го нарека — декларация ли, позив ли, протест ли, какво там… Ти като писател научи ме! Писателят всякога трябва да бъде в помощ на народа.
— Манифест го наречи — рекох.
— Ха… видиш ли: „Манифест към всичко честно и безкористно в нашия живот“. Сега, моля, направи го тъй малко по писателски. Дай му по-висок стил и тури огнени думи. Кажи нещо за Ботев и Левски! Може и за Хаджи Димитър. Аз искам народът да разбере що искаме ние, които носим върху плещите си министри и управляющи. Ние, пренебрегнатите и отхвърлените.
Нямаше какво да правя. Исках по-скоро да се отърва, взех ръкописа, прегледах го, поправих го, турнах му някоя и друга запетайка и му го върнах.
— Благодаря — рече той, — няма да забравя. Аз пак ще имам работа до тебе. Ако борбата се увенчае с успех, може и някоя биографийка да ми напишеш… Тя ще се харчи много, печалби ще имаш. А сега сбогом. Благодаря ти. Значи, манифест да го нарека?
— Манифест, манифест… Желая ти успех в борбата.
Информация за текста
© 1936 Елин Пелин
Набиране: Георги Величков
Източник: [[http://slovo.bg|Словото]]
Публикация:
Елин Пелин. „Събрани съчинения в шест тома“, Том трети; „Български писател“, С. 1977. Под редакцията на Тодор Боров, Кръстьо Генов и Пеньо Русев.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/5403]
Последна редакция: 2008-02-14 10:30:00