Изгледах го мръснишки.
— Това… това никога повече няма да се повтори.
— Струва ми се, че и преди си се заричала — припомни ми той. Когато видя изражението ми, Деймън въздъхна. — Кейти, на теб ти хареса толкова, колкото и на мен. Защо ти е да лъжеш?
— Защото не е истинско. Първоначално ти не ме харесваше.
— Харесвах те…
— Не смей да ми казваш това, защото в началото ти се отнесе с мен все едно бях самият Антихрист! Не можеш да заличиш стореното само защото между нас съществува някаква глупава връзка. — Поех си рязко въздух и усетих неприятна болка в гърдите си. — Ти ме засегна дълбоко. Мисля, че дори не го съзнаваш. Ти ме унизи пред целия стол!
Деймън извърна очи встрани и прокара пръсти през косата си. Стисна зъби. Един мускул заигра отчетливо върху долната му челюст.
— Знам. Аз… съжалявам, че се отнесох така с теб, Кат.
Аз го гледах изумена — Деймън никога не се извиняваше. Ама никога. Може би наистина… поклатих глава. Извинението не беше достатъчно.
— Дори сега сме се скрили в библиотеката, сякаш не желаеш хората да знаят, че в онзи ден допусна грешка и се държа като кретен. А аз трябва да съм доволна, така ли?
Очите му се разшириха.
— Кат…
— Не казвам, че не можем да бъдем приятели — аз искам да сме приятели. Харесвам те мно… — Спрях, преди да съм казала твърде много. — Виж, това не се е случило. Ще хвърля вината върху последиците от боледуването ми или ще си кажа, че някое зомби ми е изпило мозъка.
— Какво говориш? — свъси вежди Деймън.
— Не искам това между мен и теб. — Понечих да се обърна, но той ме улови за ръката. Изгледах го гневно. — Деймън…
Той ме погледна право в очите.
— Ти си ужасна лъжкиня. Искаш това точно толкова силно, колкото и аз.
Отворих уста, но оттам не излязоха никакви думи.
— Искаш го толкова силно, колкото искаш да отидеш на АБА тази зима.
Ченето ми увисна.
— Ти дори не знаеш какво значи АБА!
— Американската библиотечна асоциация организира състезание в средата на зимата — той се усмихна гордо. — Видях, че живо се интересуваш от това на блога ти, преди да се разболееш. Съвсем сигурен съм, че каза, че би се отказала от първородното си дете, за да отидеш.
Да, май така казах.
Очите на Деймън светнаха.
— Но да се върнем на въпроса.
Слисана, аз поклатих глава.
— Ти ме искаш.
Поех дълбоко въздух и възпрях гнева и… смеха си.
— Прекалено самоуверен си.
— Имам достатъчно самоувереност, че да ти предложа облог.
— Сигурно се шегуваш.
— Обзалагам се, че до Нова година ще признаеш, че си дълбоко, лудо, безвъзвратно… — ухили се Деймън.
— Леле майчице. Няма ли да прибавиш още някое друго наречие? — бузите ми горяха.
— Какво ще кажеш за неустоимо?
Обелих очи и измърморих:
— Учудва ме, че знаеш какво означава наречие.
— Престани да ме разсейваш, Кити. Да се върнем на облога — до новогодишната вечер ти ще си признала, че си дълбоко, лудо, безвъзвратно и неустоимо влюбена в мен.
Смаяна, аз се задавих от смях.
— И си мечтаеш за мен. — Той ме пусна, скръсти ръце на гърдите си и повдигна вежди. — Обзалагам се, че ще си признаеш за всичко. Може би дори ще ми покажеш тетрадката си, върху която си изписала името ми, обградено в сърчица…
— О. за бога…
Деймън ми смигна.
— Облогът вече е в сила.
Аз му обърнах гръб, взех си раницата и забързах между рафтовете с книги, оставяйки Деймън в раздела за Източноевропейска култура, преди да съм направила нещо необмислено — като например да захвърля здравия разум и да се втурна обратно при него, за да се изясним, като се престоря, че всичко, което бе направил и казал преди месеци, не е оставило дълбока рана в сърцето ми. Защото това щеше да е преструвка, нали?
Спрях се чак като стигнах до шкафчето ми в другия край на училището. Бръкнах в чантата си и извадих папката с рисунки, които всички до една бяха плява. Ама че адски ден. През половината от часовете дремах, после се целувах с Деймън и взривих още един компютър. Честно, май беше по-добре да си остана вкъщи.
Посегнах към дръжката на шкафчето. Преди пръстите ми да са я докоснали, вратата се отвори широко. Възкликнах и отскочих назад. Папката по рисуване тупна на пода.
О, боже, какво става?
Не е възможно… Сърцето ми бе на път да спре.