Деймън? Той имаше способността да придвижва предмети от разстояние. Отварянето на вратичката на шкафа би било детска играчка за него, като се има предвид, че можеше да изкоренява цели дървета. Огледах топящата се навалица наоколо, но вече знаех, че него го няма. Не бях почувствала присъствието му посредством зловещата ни извънземна връзка. Отстъпих назад от шкафчето.
— Хей, внимавай къде стъпваш — прекъсна мислите ми нечий шеговит глас. Извиках стреснато и се извърнах. Зад мен стоеше Саймън Кътърс и стискаше парцалива раница в месестия си юмрук.
— Извинявай — дрезгаво изрекох и хвърлих поглед към шкафчето. Дали беше видял какво стана? Коленичих, за да събера рисунките си, но той ме изпревари. Последва епическа неловкост, докато и двамата се опитвахме да съберем листовете, без да се докоснем.
Саймън ми подаде една купчина с ужасни рисунки на цветя. Нямах никакъв талант за рисуване.
— Заповядай.
— Благодаря. — Изправих се, мушнах папката в шкафчето и се приготвих да побягна.
— Почакай за секунда. — Той ме хвана за ръката. — Исках да поговоря с теб.
Погледът ми се спусна към ръката му. Имаше пет секунди да ме пусне, преди острият връх на обувката ми да се е забил между краката му. Саймън явно усети това, защото ме пусна и се изчерви.
— Искам само да се извиня за всичко, което се случи на училищното тържество. Бях пиян, а когато съм пиян… правя глупости.
Изгледах го кръвнишки.
— Тогава може би трябва да спреш да пиеш.
— Да, може би. — Той прокара ръка през късо подстриганата си коса. Светлината се отрази в синьо-златния часовник на дебелата му ръка. На верижката имаше гравиран надпис, но не можах да го разчета. — Както и да е, просто не…
— Ей, Саймън, какво правиш? — Били Кръмп — момче с малки кръгли очички от отбора по футбол, което не забелязваше друго, освен гърдите ми — се промъкна до Саймън. Плътно зад него го следваше група от подивелите му съотборници. Били се вторачи в мен и се ухили. — Виж ти… какво си имаме тук?
Саймън отвори уста, но едно от момчетата го изпревари.
— Нека да позная — тази отново се опитва да се яхне върху лоста ти?
Няколко от момчетата се засмяха и се сръгаха с лакти. Аз примигнах към Саймън:
— Моля?
Страните на Саймън почервеняха ярко, а в това време Били излезе напред и провеси ръка през рамото ми. Ароматът на одеколона почти ме задави.
— Виж, дарлинг, Саймън не се интересува от теб.
Едно от момчетата се разсмя.
— Както казваше майка ми: защо да купуваш крава, когато млякото е без пари?
Яростта бавно потече във вените ми. Какво, по дяволите, бе разправил Саймън на тези негодяи? Измъкнах се изпод ръката на Били.
— Млякото не е без пари и дори не е за продан.
— До ушите ни стига друга информация. — Били вдигна победно юмрук към почервенелия Саймън. — Нали така, Кътърс?
Очите на всичките приятели на Саймън се залепиха отгоре му. Той сподави смеха си, отстъпи назад и преметна раницата си на гръб.
— Да, но аз не се интересувам от чаша мляко втора ръка. Тъкмо това се опитвах да й кажа, но тя не ще и да чуе.
Бях бясна.
— Ах, ти лъжец такъв…
— Какво става там? — провикна се от края на коридора треньорът Винсент. — Момчета, защо още не сте в час?
Те се разсмяха и тръгнаха. Един от тях се завъртя, направи ми знак с ръка да му се обадя, а друг направи доста неприличен жест с ръка и уста.
Исках да ударя нещо с юмрук. Но Саймън изобщо не беше най-големият ми проблем. Обърнах се отново към шкафчето си и се свих от болка, а стомахът ми се преобърна. Шкафчето се бе отворило само.
Глава 4
Мама беше излязла — смяната й в Уинчестър този ден започваше по-рано. Бях таила надежда, че ще я заваря у дома, за да мога да си побъбря с нея и така да забравя случката с шкафчето, но съвсем ми изхвръкна от ума, че беше сряда, известна още като деня „Грижи се сам за себе си“.
Усещах тъпа болка в слепоочията си, сякаш си бях разтегнала нещо. Болката се появи след случката с шкафчето и не показваше никакви признаци скоро да спре.
Нахвърлих един тон дрехи в сушилнята и едва тогава разбрах, че антистатичните кърпички са свършили. Лошо. Отидох до шкафа с бельото, порових се с надеждата да намеря все нещо, но се отказах и реших, че единственото нещо, което ще оправи деня, е студеният чай, който бях видяла в хладилника тази сутрин.