— Ах, тези проклети коридори — все става течение — покашля се господин Гарисън. — Човек може да получи инфаркт от тях.
Отворих очи. Хубаво би било да дам израз на съгласието си. Да, тези проклети течения.
Но от устата ми не излезе нищо. Стоях там и зяпах ли, зяпах като някоя риба.
Господин Гарисън присви очи, а лицето му стана още по-навъсено, додето си помислих, че този израз ще се отпечата завинаги там.
— Шуорц, не трябва ли вече да си в час?
— Да, съжалявам — успях да изграча аз.
— В такъв случай моля те, не стой тук. — Той разтвори ръце и ме въведе в класната стая. — Пиша ти закъснение. Това е второто.
Без да ми е ясно как съм си заслужила първото, влязох в клас. Старах се да не обръщам внимание на смеха на съучениците ми, които очевидно бяха чули как ме скастриха отвън. Страните ми поруменяха.
— Мръсница — подхвърли Кими, прикрила уста зад ръката си.
Още няколко човека избухнаха в смях от нейната страна на стаята, но преди да смогна да й отговоря. Лиса прониза с поглед блондинката и каза:
— Смешно е, че точно ти го казваш. Нали ти си онази мажоретка, която беше забравила да си сложи бельото миналата година?
Лицето на Кими стана кървавочервено.
— Ученици — господин Гарисън присви очи, — достатъчно.
Минавайки край Лиса, аз й се усмихнах с благодарност и заех мястото си до Блейк. Докато изваждах учебниците си, учителят по биология започна да проверява присъстващите, като ги отбелязваше с любимата си червена писалка. Моето име го прескочи. Сигурна бях, че беше нарочно.
Блейк ме смушка с лакът:
— Хей, добре ли си?
Кимнах. За нищо на света не можех да го оставя да си мисли, че съм пребледняла като албинос заради Кими. Пък и тя сигурно ме нарече мръсница заради Саймън, а в момента това дори не заслужаваше гнева ми.
— Да, чувствам се отлично.
Той се усмихна, но сякаш насила.
Господин Гарисън угаси лампите и подхвана увлекателна лекция върху сока на дърветата. Аз забравих за момчето до мен и взех отново и отново да превъртам в главата си случката с вратата. Гарисън наистина ли вярваше, че беше станало течение? И ако не вярваше, какво го спираше да се обади на Министерството на отбраната и да ме предаде?
Тревогата взе да ме измъчва. Дали щях да свърша като Бетани?
Глава 5
След часа по биология Кариса ме чакаше до шкафчето.
— Не може ли просто да се прибера вкъщи? — попитах аз, докато сменях учебниците си.
— Лош ден, а? — разсмя се тя.
— Може да се каже. — За секунда си помислих да споделя с нея, но какво можех да й кажа? — Успах се тази сутрин и нали знаеш как това обърква деня ти от самото начало.
Тръгнахме по коридора и заговорихме за купона в петък и кой какво ще си облече. Досега много не се бях замисляла по въпроса, решавайки, че ще отида просто по дънки и тениска.
— Всички ще се наконтят — обясни тя, — и без друго тук няма много поводи да се издокарваме.
— Но нали току-що мина училищното тържество — изпъшках аз, защото нямах нито една хубава рокля, с която да се пременя.
Кариса се впусна в дежурния разговор относно колежите, в които ще кандидатствам. Надяваше се, че ще подам документи в университета в Западна Вирджиния. Повечето от учениците кандидатстваха там.
— Кейти, трябва да започнеш да подаваш документите — настойчиво каза тя и взе една чиния с нещо, което приличаше на стек „Солсбъри“. — Ще изпуснеш срока.
— Слушам майка ми да ми опява същото всеки ден. Ще си подам документите, щом реша къде искам да уча. — Проблемът беше, че нямах никаква представа нито къде, нито какво исках да уча.
— Нямаш много време — побърза да ми напомни тя.
Ди вече ни чакаше на масата и щом седнах, аз се впуснах в моята тирада:
— Значи не мога да дойда по дънки на купона? Трябва да съм с рокля?
— Какво? — примигна Ди и ме погледна.
— Кариса ми обясни, че в петък трябва да си облечем рокли, а аз не възнамерявах да идвам по рокля.
Ди хвана вилицата и взе да подбутва храната из чинията.
— Трябва да си с рокля. Тази вечер ще бъдем красиви принцеси и ще се пременим за купона.
— Не сме на шест.
Лиса изсумтя и повтори:
— Красиви принцеси?
— Да, красиви принцеси. Можеш да облечеш една от моите рокли. Имам достатъчно. — Ди бодна зеления боб. Нещо с нея не беше наред. Нищо не хапваше, а сега ми предлагаше една от своите рокли: