Мине се не мине и момчето поглеждаше към мен с широка усмивка, която разкриваше правите му бели зъби. Липсваше му чарът на Деймъновата усмивка, но беше приятно момче. И привличаше вниманието на останалите момичета, чиито очи непрестанно се стрелкаха ту напред, ту назад между мен и Блейк. С всяка секунда бузите ми пламваха все по-силно.
— В петък ще правим купон. — Лиса ми се ухили. — Добре дошъл си. Родителите на Ди ще ни позволят да го направим у тях. Те ще бъдат извън града за почивните дни.
Ди замръзна и не успя да хапне набоденото с вилица месо. Не каза нищо, но видях, че не й стана никак приятно от тази покана. Какво й ставаше? Половината училище щеше да дойде на купона.
— Звучи добре. — Блейк ме погледна. — Ти ще ходиш ли?
Кимнах, докато завивах капачката на водата.
— И си няма кавалер — добави Лиса с дяволит поглед. Аз зяпнах. Какъв гладък ход само.
— Нямаш ли си приятел? — Блейк сякаш се учуди.
— Не — очите на Лиса заискриха. — Ти имаше ли си приятелка в Калифорния?
Ди се покашля и се загледа в чинията си сякаш храната й беше страшно интересна. На мен ми се прииска да се скрия под масата от срам. Блейк се засмя.
— Не, нямам приятелка. — Той отново ме погледна. — Но се изненадвам, че ти си нямаш приятел.
— Защо? — попитах аз, като се чудех дали трябва да се чувствам поласкана. Сякаш съм толкова умопомрачително красива, та не мога да съм сама?
— Ами — Блейк се приведе към мен и заговори право в ухото ми, — онова момче ей там не спира да те гледа, откакто седнах на масата. И хич не ми се вижда доволен.
Ди първа погледна натам. На устните й се появи напрегната усмивка.
— Това е брат ми.
Блейк кимна и се облегна назад.
— Но двамата сте излизали на среща?
— Не сме — възразих. Изгарях от желание да хвърля един бърз поглед към масата в дъното. — Това е само… Деймън.
— Ха — Блейк се протегна и ме сръга в ръката. — Значи нямам конкуренция?
Ококорих очи. Брей, че беше дързък. Чарът му скочи с десет пункта нагоре.
— Не бих казала.
На устните на Блейк бавно изгря усмивка. Долната му устна беше по-плътна, пълна. Само да я целуваш.
— Хубаво е да знам това, защото се питах дали искаш да хапнем нещо заедно след училище?
Уха. Хвърлих поглед към Ди, която беше изненадана колкото мен. Аз бях възнамерявала да разбера защо и на какво се дължеше така странното й поведение при появата на Адам, а сетне да поговоря с Деймън за чудатите неща, които ми се случваха напоследък.
Ди изтълкува погрешно колебанието ми.
— Може да се видим утре след училище.
— Но…
— Няма нищо. — Погледът й сякаш казваше: Хайде, иди, забавлявай се. Бъди нормална като другите. А може би на мен така ми се искаше, защото тя като че не остана много доволна от интереса на Блейк към мен. — Няма да се разсърдя — додаде Ди.
Разговорът ми с Деймън можеше да почака още един ден. Погледнах към Блейк и очите ни се срещнаха. Усетих как кимам.
Усмивката не слезе от лицето на Блейк до края на обяда. Към края аз се предадох и погледнах към дъното на столовата, защото продължавах да усещам присъствието на Деймън. Блейк се оказа прав — той наистина зяпаше, само че не мен, а момчето до мен. В твърдо стиснатата долна челюст и в острите му смарагдови очи се долавяше враждебност. Погледът му се плъзна към мен. Нещо дълбоко в гърдите ми трепна. Опитах се да си поема въздух, но се почувствах сякаш ме бяха пронизали. Устните ми пламнаха.
Не друг, а Деймън нямаше конкуренция.
С Блейк решихме да отидем в „Пушената дупка“ след училище. Всеки се качи в своята кола, а когато пристигнахме, вятърът виеше и огъваше голите клони на дърветата край паркинга. Притичахме бързо вътре и се настанихме близо до пращящия огън. Бузите на Блейк се бяха зачервили въпреки тена му.
— Не вярвам някога да свикна с този свиреп и безмилостен вятър тук.
— И аз не го обичам — казах и потърках с измръзналите си длани горната част на ръцете си. — А казват, че през зимата ще има много сняг.
Погледна ме с интерес и очите му заискриха, и зелените петънца в тях се откроиха. Но изобщо не бяха толкова ярки като на Деймън.
— Отлично време за сноуборд. Ти караш ли?
Засмях се.