— Може би ме харесва — отговорих аз и свих рамене. — Лиса го покани на купона в петък.
Очите на Деймън потъмняха до вечнозелен цвят.
— Струва ми се, че не бива да излизаш с него, докато не разберем какво става с теб. Инцидентът с клона не бива да се повтаря.
— Какво? Очакваш от мен да не излизам и да не се виждам с никого?
— Забраната важи само за земляни — усмихна се Деймън.
— Все едно — поклатих аз глава. — Водим глупав разговор. И без това не излизам с никого, но и да излизах, нямаше да се спра само, защото ти си казал така.
— Нямаше ли? — Ръката му се стрелна напред и затъкна зад ухото ми кичур коса. — Ще я видим ние тази работа.
Направих крачка встрани, за да запазя разстоянието помежду ни.
— Нямам какво да гледаме.
— Щом казваш, така да бъде Кити! — Но очите му се изпълниха с предизвикателство. Аз скръстих ръце и въздъхнах.
— Това не е игра.
— Знам, но ако беше, аз щях да изляза победител. — Той изчезна, за да се появи на вратата към антрето. — Между другото, чух какви ги разправя Саймън.
Лицето ми поруменя. Още един проблем, но по-маловажен на фона на всичко останало.
— Да, Саймън се държи като магаре. Мисля, че е заради приятелите му. Всъщност тъкмо ми се извини, но тогава се появиха приятелите му и той им каза, че се опитвам да го свалям.
— Това е ужасно. — Деймън присви очи.
— Не е кой знае какво — въздъхнах аз.
— За теб може би не е, но за мен е — той спря и изправи раменете си. — Ще се погрижа за това.
Глава 7
Тази нощ почти не мигнах и на следния ден тригонометрията ми се видя по-скучна от всякога. Зад мен седеше сто и деветдесет сантиметров извънземен, но не ми говореше, само дъхът му леко ме докосваше по врата. И без значение колко далеч се отмествах от него, пак продължавах да го усещам. Долавях с необичайна свръхчувствителност всяко негово движение — когато си записваше нещо в тетрадката, когато се почесваше по главата.
На средата на часа се замислих дали да не избягам през вратата.
И освен другото, вече втори ден не ме мушкаше с писалката си.
А през това време Саймън не спираше да наднича през рамото си. Загледах се в главата му, тъй като имах нужда от нещо, което да отвлече вниманието ми. Бавно по врата му плъзна червенина. Саймън усещаше как пробивах дупки в главата му. Ха. Така ти се пада, нахалнико.
Кестенявата му коса се къдреше до слабо зачервената кожа. Обикновено той я поддържаше съвсем късо подстригана, като повечето момчета тук, чиито коси бяха най-много по няколко сантиметра дълги, но сега Саймън май се нуждаеше от подстригване. Сивата му риза се бе изпънала по широките му рамене под настойчивия ми взор. Той пак ми хвърли поглед през рамо.
Повдигнах вежди.
Саймън сковано се извърна напред, пое си дъх и раменете му се надигнаха. Гневът ми пламна, пръстите ми загоряха. Глупакът му с глупак бе накарал половината училище да си мисли, че съм лесно момиче. Насочих вниманието си към учебника, който лежеше пред него.
Тежкият учебник по английски скочи от чина и прасна Саймън право по лицето.
Седнах назад и зяпнах в почуда. Мили боже…
Момчето скочи на крака и впери очи в учебника на пода, сякаш беше някакво създание, каквото Саймън виждаше за първи път. Учителят присви очи и взе да търси източника на шума.
— Кътърс, има ли нещо, което искаш да споделиш с класа? — попита той с уморен и отегчен глас.
— М-моля? — запелтечи Саймън, после се огледа обезумяло и тогава погледът му падна върху учебника. — Не, просто бутнах учебника си на пода. Съжалявам.
— Ами вдигни го тогава — въздъхна шумно учителят.
Тук-там из класа се чу откъслечен смях, а Саймън, с лице почервеняло като домат, вдигна бързо учебника от земята, сложи го в средата на чина си и продължи да се взира в него.
Класът постепенно се успокои, а учителят се върна към дъската. Тогава Деймън ме мушна с писалката си и аз извърнах се.
— Какво направи? — прошепна той с присвити очи. При все това устните му бяха извити в развеселена усмивчица. — Лошо коте…
Блейк пристигна за часа по биология няколко минути преди звънеца. Днес беше облечен с хубава тениска на „Супер Марио брос“.
— Изглеждаш…
— Ужасно? — довърших аз и подпрях буза на юмрука си. Нямах никаква представа как да се подготвя за срещата с него след инцидента с клона. Не бях от хората, които умееха да пазят хладнокръвие.