— Разбирам, но какво става, ако не искаш да имаш деца? Или ако се влюбиш в друго момче… в човек от Земята?
— Тогава ще ни прокудят вън от общността. — Тя избледня, а след миг се намери от другата страна на масичката за кафе. — Ще ни обърнат гръб, всички до един. Точно така щяха да постъпят с Доусън, ако… ако беше останал жив, с него и с Бетани. Но аз знам, че той пак нямаше да я изостави. Доусън я обичаше.
И любовта на брат й в крайна сметка бе довела до смъртта им. Сведох поглед съчувствено.
— Насила ли ще ви прокудят?
Тя поклати глава.
— Ще ни накарат сами да поискаме да си тръгнем, само че не можем да го направим без разрешение от МО. Натискът е огромен.
Несъмнено. А аз трябваше да се тревожа в кой колеж да продължа да уча, а не как възможно най-скоро да забременея. Нима Деймън искаше да рискува всичко това, за да бъде с мен? Трябва да е полудял.
— Какво стана с теб и Адам?
Ди се спря пред телевизора и прокара пръсти през къдравите си коси.
— Правихме секс.
— Я повтори? — Допреди пет секунди бях убедена, че Ди дори не е привлечена от Адам.
Тя пусна малките си ръце и те изпърхаха като крилца на птиче до тялото й.
— Шокиращо, нали?
— Да, шокиращо е — примигнах аз.
— Не знам какво изпитвам към него. Изпитвам огромно уважение, а и той е привлекателен. — Тя отново взе да крачи из стаята. — Но досега ние бяхме само приятели. Или поне аз не съм позволявала да ми бъде повече от приятел. Не знам, но както и да е, реших, че искам да видя дали ние, нали разбираш, ще можем изобщо да го направим. Затова му казах, че трябва да опитаме да правим секс. И така — направихме го.
Уха, това звучеше наистина романтично.
— И как мина?
— Мина… — страните й поруменяха, — мина добре.
— Добре?
Ди се появи до мен на кушетката, сключила ръце.
— Беше повече от добре. Малко неловко отначало… добре де, доста неловко, но нещата… се получиха.
Не знаех дали да се радвам за нея или не.
— И какво означава всичко това?
— Не знам, там е проблемът. Харесвам Адам, но не знам дали го харесвам наистина или само защото трябва. — Тя се тръшна назад и провеси ръка от канапето. — Дори не знам какво означава да обичаш някого. Аз си мислех, че го обичам, докато го правихме. Но сега? Не знам.
— Ди, не знам какво да кажа. Радвам се, че е минало… добре.
— Беше чудесно. — Тя въздъхна. — Искаш ли да знаеш колко хубаво беше? Толкова, че искам пак да го направим.
Разсмях се.
Тя отвори едното си ярко оцветено око.
— Но сега коремът ми се е свил… на топка. Не мога да спра да мисля за него, все се питам какво ли си мисли той.
— Говори ли с него?
— Не. Трябваше ли?
— Ами да, та ти си спала с него. Трябва да му се обадиш.
Ди се надигна с широко отворени очи.
— Ами ако той не изпитва същото?
Странно беше да видя Ди в това състояние, да реагира по толкова… човешки начин.
— Според мен и той изпитва същото.
— Не знам. Ние бяхме само приятели и нищо повече. Дори не искахме да отидем заедно на тържеството на училището. — Тя отново стана на крака. — Но не съм сигурна, че той изпита същото заради мен и поведението ми. Може би той винаги ме е харесвал повече.
— Обади му се. — Това бе най-добрият съвет, който можех да й дам, тъй като аз нямах никакъв опит в тези работи. — Чакай малко. Използвахте ли някаква предпазна мярка?
Ди облещи очи.
— Изобщо не съм готова за едно бебе Ди. Разбира се, че използвахме предпазни мерки.
Заля ме облекчение. Тя постоя още малко, сетне си тръгна, за да се обади на Адам. Аз продължавах да съм шокирана от това, че Ди е правила секс. Това бе огромна стъпка даже и за… извънземна. Поне всичко е минало чудесно. Но да правиш секс с някого само за да разбереш дали го харесваш? Къде остава романтиката? Но пък коя ли бях аз, че да я съдя? Аз поканих на среща едно момче, вече бях съвсем сигурна, само за да видя дали другото ще забележи. Да, определено аз не бях човекът, от когото да поискаш съвет относно любовните връзки. Горката Ди.
Майка ми се събуди и преди да тръгне за работа, си поръчахме пица. Докато я чакахме да пристигне, се изтегнахме на канапето както някога, преди татко да почине.