Майка ми поднесе чаша димящо какао.
— Не забравяй, че искам да прекараме целия ден заедно в събота, докато тръгна за работа, затова не си прави никакви планове.
Усмихнах се и обвих с ръце топлата чаша.
— Цялата съм на твое разположение.
— Добре. — Тя си вдигна краката с пантофите върху масичката за кафе. — Исках да те питам нещо.
Сръбнах от какаото и повдигнах вежди. Майка ми кръстоса крака, после отново, но на другата страна.
— Уил иска да вечеря с нас в събота за рождения ти ден.
— О.
Лека усмивка се изписа на устните й.
— Казах му, че първо ще те питам ти какво мислиш. — Тя замълча и сбърчи нос. — Ти имаш рожден ден най-сетне.
— Само веднъж навършвам осемнайсет, нали? — Усмихнах се сърдечно аз. — Разбира се, мамо, може да вечеряме с Уил.
Тя присви очи. Аз отново си сръбнах от какаото.
— Трябва ли да се издокарам? Той е доктор все пак. О! Да не би да ни заведе в някой луксозен ресторант, където ще обсъждаме политиката и събитията на деня?
— Мълчи. — Но се усмихна и се отпусна назад. — Мисля, че ще го харесаш. Той наистина е…
Почувствах се странно.
— Като татко?
— Да, като татко.
Няколко минути стояхме в мълчание. Мама се бе запознала с татко през първата година от стажа си в болницата във Флорида. Той си бил счупил крака, падайки от терасата, докато се опитвал да впечатли някакво момиче. Но по думите му още щом погледнал в очите на майка ми, името на другото момиче се изпарило от ума му завинаги. Двамата бяха излизали като гаджета в продължение на шест месеца, после се сгодили и преди да е изтекла една година се оженили. Малко след това съм се появила аз. Не познавах други двама души, които толкова много да се обичат. Дори когато спореха, думите им бяха заредени с любов.
Бих дала всичко, за да изживея такава любов.
Допих си какаото и се сгуших по-близо до майка ми. Тя повдигна тънката си ръка, аз се мушнах под нея и вдъхнах аромата на ябълка от лосиона за тяло, който тя винаги ползваше есенно време. Майка ми имаше този навик да сменя парфюмите и лосионите си според сезона.
— Радвам се, че сте се запознали — рекох накрая. — Уил ми се вижда наистина свестен човек.
— Такъв е. — Тя ме целуна по главата. — Харесва ми да си мисля, че баща ти би го одобрил.
Татко би одобрил всеки, който направи майка ми щастлива. Аз бях там в деня, в който ни казаха, че не му остава много. Стоях пред стаята и го чух да казва на майка ми отново да се влюби и да обича. Друго не искаше.
Затворих очи. Такава любов би трябвало да има силата да победи болестта. Такава любов би трябвало да надвива всичко.
Глава 8
За трети път нагласих тънките черни презрамки на роклята, но накрая се отказах. Колкото и да ги опъвах нагоре, деколтето на роклята не искаше да се качи и това си е. Чак не ми се вярваше, че роклята ми стана. Даже ми стоеше прекалено добре, подчертавайки огромната разлика между тялото на Ди и моето. Тази вечер гърдите ми току-виж се подали навън, за да кажат „здрасти“ на всички. Роклята стоеше прилепнала плътно в бюста ми, беше пристегната малко по-нагоре в кръста, а надолу се спускаше на вълни и свършваше малко над коляното.
Изглеждах очарователно.
Но трябваше да покрия с нещо тези две „момичета“ горе. Отворих вратата на гардероба. Знаех, че имам една червена жилетка, която нямаше да изглежда чак толкова ужасно върху роклята, но не можех да я намеря сред цялата бъркотия. Отне ми няколко минути да си спомня, че я бях оставила в сушилнята.
— Ех, да му се не види — простенах аз и хукнах надолу сред върхушка от черни воали и чаткащи токчета.
Слава богу, че майка ми вече беше тръгнала за работа. Ако беше видяла роклята, или щеше да припадне, или щеше да ме аплодира. И двете й реакции щяха да ме смутят. Разтреперана, замаяна, тръгнах по коридора. Отвън се чуваше смях и шума от затръшнатите врати на колите. Извадих жилетката, изтръсках я и я навлякох. Ами ако взема, та направя някоя глупост? Например да вдигна във въздуха телевизора пред къща, пълна с мои съученици?
В този миг на вратата се почука. Поех си дълбоко въздух, върнах се до входната врата и отворих.
— Здрасти.
Блейк влезе с половин дузина рози в ръка. С възхищение ме изгледа ме от горе до долу.
— Леле, изглеждаш великолепно! — Той ми поднесе розите с усмивка, а аз ги поех поруменяла и вдъхнах свежия им аромат. Зави ми се свят.