Целувката стана по-страстна и аз се почувствах сякаш плувам във водовъртеж от емоции. Усещах се сякаш се въздигам, но в същото време всичко беше объркващо. Целунах го в отговор, а ръцете му се спуснаха на кръста ми и ме притеглиха по-близо. Чаках задъхано между целувките нещо, каквото и да е, различно от нетърпението, което се надигаше у мен. Тогава внезапно изпитах раздразнение, гняв и тъга, а не това бях търсила.
Блейк се отдръпна запъхтян. Устните му бяха зачервени, набъбнали.
— Е, аз със сигурност ще си мисля за теб, щом си тръгна.
Сведох брадичка, примигнах. Всичко й беше наред на целувката, само дето нещо й липсваше. Сигурно аз бях причината. Бях в стрес. От всичко, което се случваше, от това, че прекалено много задълбавах в нещата. А и Блейк прекалено скоро поиска да ме целуне. Почувствах се като едно от онези момичета от книгите, за които чета, момичета, които скачат с главата напред към някое момче, без да се замислят. Практичната Кейти все още живееше в мен и никак не остана доволна от стореното. У мен назря люта вина и ме прониза, напомняйки ми, че сърцето ми не участва в целувката, защото принадлежеше на друг.
— Само още едно нещо — каза той и ръката му намери моята. — Готова ли си?
Бях ли готова? Вътрешната борба ме разкъсваше. Може би ако Деймън ме видеше щастлива с Блейк, той щеше да се види принуден да се отдаде изцяло на тази неистинска връзка помежду ни. Прилоша ми.
— Да, готова съм.
Отвън безброй коли бяха паркирани по алеята чак до празната къща в началото на нашия път.
— Мили боже, мислех си, че купонът ще бъде в тесен кръг?
Ди беше надминала себе си. Беше изровила куп книжни фенери и ги бе закачила по протежението на верандата. През прозорците се виждаше трепкащата мека светлина на свещи, разпръснати из цялата къща. Топъл и приятен аромат на сайдер и подправки се носеше навън. Той погали ноздрите ми и ми напомни колко много обичах мириса на есента.
Вътре беше пълно с народ, насядал по канапето, наобиколили двама души, които водеха смъртоносна битка на видеоигра. Няколко познати лица се тълпяха на стълбите и се смееха, докато отпиваха от червени пластмасови чаши. На всеки две крачки с Блейк срещахме някой познат.
Ди в ролята на домакинята, кръжеше насам-натам из тълпата. Изглеждаше красива в ефирната си бяла рокля, която подчертаваше смолистите й коси и изумрудения цвят на очите й. Когато видя, че с Блейк се държим за ръце, тя не съумя да скрие изненадата… а може би разочарованието си.
Почувствах се така, като че върша нещо нередно, и пуснах ръката на Блейк и лекичко я прегърнах.
— Къщата изглежда великолепно.
— Нали? Имам природна дарба за това. — Тя погледна над рамото ми. — Кейти…?
Бузите ми пламнаха.
— Той е…
— Аз съм кавалерът й — вмъкна Блейк и стисна леко ръката ми. — Скоро трябва да тръгвам, но исках да я придружа на купона.
— Да я придружиш? — Тя му хвърли един поглед сетне се обърна към мен. — Добре. Аз ще вляза… трябва да проверя някои неща. Да. — После се отдалечи гордо.
Опитах се да не позволя настроението ми да се развали заради нейното разочарование. Едва ли сериозно искаше да ме види с брат си. Един от тях вече се бе влюбил в земно момиче и виж какво се случи.
От тъмните ъгли на голямата къща долитаха подозрителни звуци, които ме изтръгнаха от мислите ми. За кратко зърнах Адам, който като че следеше Ди през навалицата. Реших, че трябва да я попитам как е минал разговорът й с него.
— Искаш ли нещо за пиене? — попита Блейк. Кимнах и той ме поведе към трапезарията, където се виждаха няколко бутилки. Имаше дори купа с пунш. С алкохол, разбира се.
— И ние си правехме такива купони у дома. — Блейк ми подаде една червена чаша. — Само че в къщите на плажа и всички миришехме на море и слънцезащитен крем.
— Май ти липсва домът.
— Понякога, но промяната не е лошо нещо. Прави живота по-интересен. — Той сръбна от чашата и се закашля. — Какво са сложили в това нещо? Домашно уиски?
— Само господ знае какво — засмях се аз.
От кухнята се чу див кикот. Обърнахме се тъкмо навреме, за да видим как с разгневено лице Кариса излита от там и хуква към Ди на вратата.
— Ди, приятелите ти са луди.
— Те са също и твои приятели — сухо изрече Лиса, която се появи зад Ди. Щом ни видя с Блейк, се закова на място. После ме удари с хълбок. — Хей.