Той не е мой, а на всички! И се пише с главно „Б“!!!
Daisy (23:14 PM):
Значи си Демон повярвал в Бога?
Demon (23:15 PM):
Може да се каже. И чуй: преди да изучиш компютрите прочети Библията, и недей без вяра. Ти си млада, имаш време.
Daisy (23:17 PM):
Време за какво? Да се влюбя (такава съм била), пак да се влюбя, да се оженя, да родя 1–2 деца, да ме разлюбят, да се чувствам нещастна до края на живота си, за какво имам време?
Demon (23:19 PM):
Имаш време да повярваш в Него! За да видиш светът, чрез Него!
Daisy (23:20 PM):
Знаеш ли какво правих днес?
Demon (23:21 PM):
Не, кажи
Daisy (23:22 PM):
Борих се с чувството си за изоставеност…
Demon (23:23 PM):
Недей така… и когато разговаряме ли?
Daisy (23:24 PM):
Не, само сега, не! Да ти призная ли нещо?
Demon (23:25 PM):
Давай!
Daisy (23:26 PM):
През целия ден чаках да срещнем отново, Пламъче!
Demon (23:27 PM):
А, ето разучаваш кю-то, разбрала си как се казвам. Похвално!
Daisy (23:28 PM):
Много си пестелив в критериите, нито адрес, нито телефон!
Demon (23:29 PM):
Така е! Внимавай, не попълвай всичко, всякакви ходят по Нет-а. И не ме чакай чак през целия ден.:-)
Daisy (23:30 PM):
Харесвам очакването, онова болезнено присвиване в стомаха, секундите, които те доближават до някого.
Demon (23:31 PM):
Ставаш съблазнителна!
Daisy (23:32 PM):
Защо, лошо ли е?
Demon (23:33 PM):
Не, но не е ли малко рано, познаваш ме едва от вчера (дори не ме познаваш).
Daisy (23:34 PM):
Необходима ли е цяла вечност, за да харесаш някого?
Demon (23:35 PM):
Избързваш! Обикновено до това се стига след няколко месеца online, а ти направо — желая, харесвам.
Demon (23:38 PM):
Защо замлъкна?
Daisy (23:40 PM):
Стъписваш ме, не зная какво да ти кажа.
Demon (23:41 PM):
Радост, (така ще те наричам), хубавото на онлайна е, че не знаеш нищо за човека от другата страна, можеш да предполагаш какъв е, да се заблуждаваш… Буквите, точките и запетаите не казват всичко.
Daisy (23:43 PM):
Назидаваш ли ме?
Demon (23:44 PM):
Не! Опитвам се да те предпазя от подхлъзване, не само с мен, а и с други, на които ще попаднеш.
Daisy (23:45 PM):
Пиша само на теб!
Demon (23:46 PM):
Ще се намерят и други!
Daisy (23:47 PM):
Ще ги игнорирам от менюто!
Demon (23:48 PM):
Радост, не е ли време да поспим?
Daisy (23:49 PM):
Щом искаш…
Demon (23:50 PM):
Лека нощ, до утре!
Daisy (23:51 PM):
До утре.
Радостина се натъжи. Очакваше повечко време да са в тази странна близост пред екрана. Изпита любопитство — що за човек е, как изглежда, как се усмихва, как звучи гласът му. Кратко й се стори.
Daisy (23:01 PM):
Пламъче?
Demon (23:02 PM):
Тук съм! Радост!
Daisy (23:02 PM):
Не ме наричай така, не съм ничия радост!
Demon (23:03 PM):
Улавям тъга. Станало ли е нещо?
Daisy (23:04 PM):
Не не стана! И никога не е могло да стане!
Demon (23:05 PM):
Ще ми разкажеш ли?
Daisy (23:06 PM):
Бях на бирена фиеста на хиподрума, ако знаех, че той ще е там, не бих отишла.
Demon (23:07 PM):
Той?
Daisy (23:08 PM):
Той пише музика и пее най-вече с втората си жена, заради която остави първата и децата си.
Demon (23:09 PM):
А ти къде си в тази история?
Daisy (23:10 PM):
Никъде, но бях готова да продам душата си за него.
Demon (23:11 PM):
Не говори така! От сделка с дявола никой не е спечелил! Той знае ли?
Daisy (23:12 PM):
Подсказах му го в едно радиопредаване, на което беше гост-водещ, а закачката за вечерта беше да се обясним в любов на водещия.
Demon (23:13 PM):
Това не се брои! Как се виждаш като евентуална трета? Колко от чара и от музиката на сърцето му ще е останала за теб?
Daisy (23:14 PM):
Да, знам: „Не хвърляйте бисерите на…“
Demon (23:15 PM):
О, ти четеш Вечната книга! Затова няма да те успокоявам — там са отговорите на всички въпроси.
Daisy (23:16 PM):
Само това ли ще ми кажеш?
Demon (23:17 PM):
Не бих бил добра компания, когато имаш нужда да си сама… Оставям те да се разбереш със себе си…
Daisy (23:18 PM):
Спокойна нощ, Пламъче! Ще си мисля тази…
Demon (23:19 PM):
До утре вечер, Дейзи!
Около едно денонощие по-късно.
Daisy (22:54 PM):
Разбрах какво искам!
Demon (22:55 PM):
Слушам те.
Daisy (22:55 PM):
Искам да си ми приятел!
Demon (22:56 PM):
Стига да не очакваш нещо повече от приятелство.
Daisy (22:57 PM):
Има ли повече от приятелство?
Demon (22:58 PM):
Ами знам ли? Откакто живея сам…
Daisy (22:59 PM):
Живееш сам? Нямаш ли близки, съпруга…
Demon (23:00 PM):
Защо ме питаш за това?
Daisy (23:01 PM):
Десетина години си по-възрастен, сигурно си изживял поне едно разочарование повече от мен.
Demon (23:02 PM):
Имаш право за последното.
Daisy (23:03 PM):
Не ми отговори!
Demon (23:04 PM):
За кое?
Daisy (23:05 PM):
Защо живееш сам. На твоите години обикновено…
Demon (23:06 PM):
На моите години нормалните хора имат семейство! Това ли искаше да кажеш? Имат деца? Жена ми ме напусна преди две години с дъщеря ни, толкова издържа, оказах се непотребен. Това достатъчно ли е?
Daisy (23:07 PM):
Да… извинявай, не знаех че…
Demon (23:08 PM):
Хайде стига за днес. Късно е. Отивам да спя.
Daisy (23:08 PM):
Добре, извини ме.