Daisy (22:55 PM):
Искам да си ми приятел!
Demon (22:56 PM):
Стига да не очакваш нещо повече от приятелство.
Daisy (22:57 PM):
Има ли повече от приятелство?
Demon (22:58 PM):
Ами знам ли? Откакто живея сам…
Daisy (22:59 PM):
Живееш сам? Нямаш ли близки, съпруга…
Demon (23:00 PM):
Защо ме питаш за това?
Daisy (23:01 PM):
Десетина години си по-възрастен, сигурно си изживял поне едно разочарование повече от мен.
Demon (23:02 PM):
Имаш право за последното.
Daisy (23:03 PM):
Не ми отговори!
Demon (23:04 PM):
За кое?
Daisy (23:05 PM):
Защо живееш сам. На твоите години обикновено…
Demon (23:06 PM):
На моите години нормалните хора имат семейство! Това ли искаше да кажеш? Имат деца? Жена ми ме напусна преди две години с дъщеря ни, толкова издържа, оказах се непотребен. Това достатъчно ли е?
Daisy (23:07 PM):
Да… извинявай, не знаех че…
Demon (23:08 PM):
Хайде стига за днес. Късно е. Отивам да спя.
Daisy (23:08 PM):
Добре, извини ме.
Последното изречение увисна. Кю-то съобщаваше, че Demon e offline. През следващите дни Радостина напразно отваряше ICQ-то:
Пламъче?
Демоне?
Той не отговаряше. Опита се да се извинява за какво и тя не знаеше, но виждаше само Demon (Offline) — Message Session.
Докато една вечер, когато вече не вярваше, че ще разговарят отново, видя че той е online. Дали щеше да… Тя опита:
Daisy (23:31 PM):
Хемингуей имал десет златни правила.
Demon (23:32 PM):
И кое е първото?
Daisy (23:33 PM):
Бъдете винаги влюбени!
Demon (23:34 PM):
Радвам ти се много!
Daisy (23:35 PM):
Радостта ти в мълчание ли се изразява? Никой досега не ми е казвал това!
Demon (23:36 PM):
Все ще те питам — защо си Дейзи?
Daisy (23:37 PM):
Четох Фицджералд „Великият Гетсби“ — преди да разбера, че Дейзи е празна кукла се възхитих от красотата и, мечтаех да съм като нея, нали знаеш, кой каквото си няма…
Demon (23:38 PM):
Какво ти липсва?
Daisy (23:39 PM):
Не съм хубава…
Demon (23:40 PM):
Как изглеждаш?
Daisy (23:41 PM):
Можем да се видим и ще разбереш.
Demon (23:42 PM):
Не! Опиши се!
Daisy (23:43 PM):
Ниска, кръгла, незабележима.
Demon (23:44 PM):
От три такива думи едва ли ще придобия представа.
Daisy (23:45 PM):
В училище ми викаха „тантур“, и малко по-ласкаво „кълбо“.
Ти общуваш с мен, защото не си ме виждал!
Demon (23:46 PM):
За мен гледката ти не е от значение. Ще ти разкажа една легенда:
Някога, някъде в някакво царство живяла красавица-принцеса. Станала тя на 16 и дошло време да си избере жених. В царството заприиждали да молят за ръката й. Не можела принцесата да предпочете ничие обаяние. Всички и изглеждали еднакво достойни. Затова тя измислила изпитание. Повикала своята закрилница и я помолила да я погрозни. За няколко дни от хубостта и нищо не останало — русите коси се сплъстили, лицето посърнало, очите и изгубили блясък. Като разбрали на какво е заприличала принцесата, кандидатите за ръката и, и за царството бързичко се разотишли.
Така принцесата се убедила, че хората умеят да обичат само с очите, а не с душите си. Даже не помолила феята-закрилница да и върне предишния облик. За какво и била хубост щом никой не потърсил душата и.
Daisy (23:47 PM):
Много хубава легенда, не съм я срещала.
Demon (23:48 PM):
Няма как! Аз я съчиних… току-що.
Daisy (23:48 PM):
Умееш да утешаваш!
Demon (23:49 PM):
Май само това остана от уменията ми, освен компютрите.
Daisy (23:50 PM):
Тях ги благославям, нали те ни срещнаха. Искам да те видя!
Demon (23:51 PM):
Не!
Daisy (23:52 PM):
Защо?
Demon (23:53 PM):
Радост моя, компютърът прави магии, животът ги разваля. Не настоявай!
Daisy (23:54 PM):
Ще настоявам докато се съгласиш!Утре пак ще те питам!
Demon (23:55 PM):
Добре, до утре Радост, моя!!!
Daisy (23:56 PM):
Само твоя… лека нощ!
Demon (23:57 PM):
Лека…
На следващата вечер:
Demon (22:43 PM):
Какво искаш да ти се случи, Радост?
Daisy (22:43 PM):
То ми се случи! Намерих те!
Demon (22:44 PM):
Защо ми се струва, че надаряваш околните с повече качества, отколкото те действително притежават?
Daisy (22:45 PM):
За да се потрудят да ги притежават.
Demon (22:46 PM):
А когато се разочароваш?
Daisy (22:47 PM):
От теб не искам да се разочаровам. Знаеш ли какво ми се падна от новогодишната баница? Още пазя листчето.