От друга страна, не му помагаше особено фактът, че не бе разполагал с добра история от аферата „Залаченко“ насам, както и че „Милениум“ наистина беше в криза. Тиражите все още ги биваше, имаха 21 000 абонати, ала приходите от обяви се топяха драматично, пък и вече не се наливаха допълнителни печалби от успешни книги. Освен това, тъй като съсобственичката Хариет Вангер не можеше да съдейства с повече капитал, бордът на директорите, противно на волята на Микаел, бе допуснал норвежката вестникарска империя „Сернер“ да закупи 30% от акциите. Всъщност не беше чак толкова чудно, колкото изглеждаше в началото — „Сернер“ имаха и седмични, и вечерни печатни издания, а притежаваха и голям сайт за запознанства, два телевизионни канала с платен абонамент и футболен отбор в най-висшата дивизия на Норвегия, та не би трябвало да имат нищо общо с вестник като „Милениум“.
Представителите на „Сернер“ обаче — преди всичко директорът на публицистичния отдел Уве Левин — ги бяха уверили, че групировката се нуждаела от престижен продукт в своята издателска дейност, както и че „всички“ в ръководството се възхищавали на „Милениум“ и не искали нищо повече от това, вестникът да си продължи постарому. „Не сме дошли да печелим пари“, както каза Левин. „Искаме да правим нещо значимо“, след което веднага се погрижи фондовете на вестника да бъдат прилично захранени.
Отначало „Сернер“ не се месеха в редакторската дейност. Беше си най-обикновен бизнес, само че с малко по-добър бюджет, и в редакцията се появи нова надежда, понякога дори и у Микаел Блумквист, който имаше чувството, че веднъж поне се е сдобил с възможност да се посвети на журналистиката, а не да се безпокои за финансите. Ала приблизително по времето, когато бе подета кампанията срещу него — никога нямаше да се отърве от подозрението, че групировката се възползва от ситуацията, — тонът бе сменен и се зададоха първите вълни на натиск.
Разбира се, каза Левин, вестникът ще продължи със задълбочените си анализи, с високия си стил, със социалния си патос и тем подобни. И все пак нямаше нужда във всички статии да се говори за икономически нередности, несправедливости и политически скандали. За бляскавия живот — за звезди и премиери — също бе възможно да се прави висококачествена журналистика, продължи той, говорейки разпалено за „Венити феър“ и „Ескуайър“ в САЩ, за Гей Талезе и неговия класически портрет на Синатра, „Франк Синатра е настинал“, и за Норман Мейлър и Труман Капоти, и Том Улф и бог знае кой още.
Всъщност Микаел Блумквист не разполагаше с нищо съществено, за да възрази, не и тогава. Той самият едва половин година по-рано бе написал дълъг репортаж за бизнеса на папараците и само да намереше добър и сериозен ъгъл, би могъл да създаде портрет на който и да било некадърник. Не темата е показателна за добрата журналистика, и това имаше навика да казва, а отношението. Онова, против което заставаше, се долавяше между редовете: че това бе началото на по-мащабна атака и че групировката „Милениум“ се превръщаше в подобие на всеки друг вестник, т.е. издание, което можеха да променят както, по дяволите, им скимне, докато стане доходоносно — и безлико.
Ето защо, когато в петък следобед подочу, че Уве Левин наел консултант и поръчал цяла поредица проучвания на пазара, които щял да изложи в понеделник, Микаел веднага хукна към дома си и дълго време седя на писалището или лежа в леглото, измисляйки различни яростни доводи относно това, защо „Милениум“ трябва да стои твърдо зад своята визия. В предградията бушуват размирици. В риксдага е влязла откровено ксенофобска партия. Нетърпимостта се разраства. Фашизмът е изнесъл постовете си на предната линия, а навсякъде наоколо бъка от бездомници и просяци. Швеция в много отношения е станала нация на срама. В мечтите си Микаел съчини купища фини и възвишени слова и изживя редица фантастични триумфи, изричайки толкова уместни и убедителни истини, че цялата редакция и цялата групировка „Сернер“ се разделиха със своите илюзии и единодушно решиха да го последват.
Когато обаче слезе на земята, осъзна колко са вятърничави подобни думи, ако нямат икономическа подплата. Money talks, bullshit walks1 и прочее! На първо място вестникът трябваше да свърже двата края. После можеха да променят света. Такъв бе механизмът и вместо да планира ядовити речи, той се зачуди дали не бе възможно да изтръска отнякъде добра история. Надеждата за някое солидно разкритие навярно би могла да породи повече увереност в редакцията и да накара всички да обърнат гръб на проучванията и прогнозите на Левин относно западането на „Милениум“ или каквото там Уве мислеше да извади от ръкава.
1
Money talks, bullshit walks (англ.): парите са по-убедителни от празните приказки. — Б.пр.