Завих надясно вместо наляво и се изсмях силно. Звукът беше нисък и гърлен благодарение на прецаканите ми гласни струни и на тревогата ми.
Време беше да зарежа прибирането вкъщи. Не живеех през 50-те. Не бях крехко и чупливо създание. И определено не бях онази Кейти, с която Деймън се беше запознал. Щеше да му се наложи да го приеме.
Ускорих скоростта, надявайки се мъжете в синьо да са заети с нещо друго и да не следят пътната обстановка тази вечер. Нямаше как да стигна преди Деймън, но ако попаднеха в някаква беда, можех да отвлека вниманието на нападателите или нещо такова. Можех да направя нещо.
На половината път до там улових с крайчеца на окото си проблясък на бяла светлина, много зад ивицата дървета, минаваща покрай магистралата. След миг се появи отново — бяло, примесено с червено.
Натиснах спирачките и завъртях кормилото надясно, а задната част на джипа се понесе и после спря под крив ъгъл край пътя. С туптящо сърце включих аварийните светлини и разтворих вратата. Изстрелях се по магистралата и в първия момент едва не излязох от пътя, но после постигнах равновесие и се засилих. Черпейки от Изворът, набрах скорост и се затичах толкова бързо, че краката ми едва докосваха земята.
Ниски клони се протягаха към косите ми. Снегът хвърчеше, докато заобикалях дебелото дърво и навлизах в доскоро необезпокояваната гора. Вляво от мен претърча нещо кафяво. Сигурно беше сърна, но като си знам късмета, можеше да се окаже и таласъм.
Бяло-синя светлина пламна пред мен, като хоризонтална светкавица. Определено принадлежеше на някой луксианец, но не беше на Деймън — неговата беше червеникава. Може би беше Доусън или…
Бягах покрай купчина едри камъни и ритах снега, а убийствени висулки падаха от брястовете и разтърсваха земята край мен. Летейки през лабиринта от дървета, завих рязко надясно…
Бяха там — двама луксианци в изцяло светлинната си форма. И бяха… Какво по дяволите? Спрях рязко и се нагълтах с въздух.
Единият беше по-висок, съвършено бял с червеникави ръбове. Другият изглеждаше по-тънък и по-бавен, със син оттенък. По-големият, за когото бях сигурна, че е Деймън, беше уловил главата на другия в здрава хватка.
Вече официално бях виждала всичко.
Предположих, че другият е Доусън. Братът на Деймън беше доста агресивен, измъкна се от хватката и избута Деймън с крачка назад. Но Деймън обви ръце около центъра на другата светлина, повдигна я във въздуха и я удари с тяло толкова силно, че от дърветата около нас попадаха още висулки.
Светлината на Доусън пулсираше, сините лъчи се блъскаха в околните дървета и се връщаха обратно към двамата, избягвайки ги на милиметри. Той се опита да претърколи Деймън — поне така изглеждаше, — но Деймън имаше надмощие.
Скръстих ръце и потреперих.
— Сигурно се шегувате.
Двете извънземни луди глави замръзнаха и на мен наистина ми се прииска да ида и да ги сритам и двамата. След секунда светлините им угаснаха. Очите на Деймън, които продължаваха да бъдат нажежени до бяло, се впиха в моите.
— Мисля, че ти казах да се прибереш вкъщи и да останеш там — изрече той, а в гласа му звучеше предупреждение.
— А последния път, когато проверих, ти все още нямаше право да ми нареждаш да се прибера вкъщи и да остана там. — Приближих се към тях и пренебрегнах блясъка в очите му. — Виж, просто се притесних. И реших да дойда и да помогна.
Устните му се изтеглиха назад.
— И как би могла да помогнеш?
— Мисля, че вече помогнах. Накарах ви да спрете да се биете, идиоти такива.
Погледът му се задържа върху мен за момент и очите му вещаеха проблеми в бъдеще. Може би дори наказания. Ох, зачеркнете това. Очите му не обещаваха нищо забавно.
— Пусни ме, брат ми.
Деймън сведе глава.
— Не знам. Сигурно ще избягаш и ще ме караш отново да те гоня.
— Не можеш да ме спреш — каза Доусън със зловещо безчувствен глас.
Мускулите под пуловера на Деймън се напрегнаха.
— Мога и ще го направя. Няма да ти позволя да си причиниш подобно нещо. Тя…
— Какво тя? Не си заслужава?
— Тя не би искала да го направиш — кипна Деймън. — Ако ситуацията беше обърната, ти не би искал тя да се излага на беда.
Доусън се повдигна и успя да проправи достатъчно разстояние между себе си и брат си, за да се изправи. Двамата обмениха бдителни погледи.