На плоския екран едно зомби измъкна ръката на някакъв мъж.
— Какво става, по дяволите? — оплака се Деймън. — Този просто си седеше там! Ехо, заобиколен си от зомбита. Огледай се наоколо, нещастник прост!
Изкисках се.
— Затова филмите за зомбита ми се струват толкова измислени — продължи той. — Добре. Да кажем, че светът свършва със зомби нашествие. Последното нещо, което би хрумнало на човек с две мозъчни клетки, е да стои край някаква сграда и да чака някое зомби да го нападне.
— Млъкни и гледай филма — казах.
Той не ми обърна внимание.
— И наистина ли си мислиш, че ще се справиш добре, ако настъпи зомби апокалипсис?
— Тотално — отвърнах. — Точно аз ще ти спася задника.
— О, така ли?
Той погледна към екрана. После изчезна и нещо… нещо друго застана на негово място.
С викове взех да бутам Доусън.
— Боже мой!
Кожата на Деймън беше мъртвешки сива и стоеше някак увиснала на лицето му. Късове разкапваща се кафеникава кожа покриваха скулите му. Едно от очите му беше просто… дупка. Другото беше безжизнено и млечнобяло. Кичури коса липсваха от главата му.
Зомби Деймън се ухили с изгнили зъби.
— Ще ми спасиш задника? Не мисля.
Можех само да стоя с ококорени очи.
Доусън се засмя. Не знам кое беше по-шокиращо — смехът му или зомбито, седящо до мен.
Деймън отново избледня и после се появи в обичайния си вид — красив, с изваяни скули и гъсти коси. Слава богу.
— Мисля, че ще се справиш доста зле, ако настъпи зомби апокалипсис — каза той.
— Ти… ти си болен — промърморих и внимателно се настаних до него.
С лукава усмивка той се пресегна към купата, но не намери там нищо. Може би имаше пуканки по пода. Усетих, че някой ме гледа, и се обърнах към Доусън.
Той се беше втренчил в нас, но не бях сигурна дали въобще ни виждаше. Очите му бяха зареяни, изпълнени с мъка и с нещо друго. Решителност? Не можех да преценя, но за момент зеленият оттенък засия — вече не беше матов и апатичен — и Доусън заприлича толкова много на Деймън, че едва си поех дъх.
После той разтърси глава и погледна настрани.
Погледнах към Деймън и веднага осъзнах, че и той го е забелязал. Той сви рамене.
— Искате ли още пуканки? — попита. — Имаме боя за храна. Мога да ги оцветя в червено.
— Още пуканки, но без оцветители, моля — отвърнах. Когато той взе купата и се изправи, улових облекчения поглед, който хвърли на брат си. — Да натисна ли пауза на филма?
Погледът му казваше красноречиво „не“ и аз се засмях. Деймън закрачи бавно из стаята и се спря на вратата, докато зомбитата шляпаха в някаква вода. После поклати отново глава и излезе. Не можеше да ме заблуди.
— Мисля, че всъщност филмите за зомбита му харесват — каза Доусън и погледна към мен.
Усмихнах му се.
— Едно време записвахме такива филми, когато ги даваха по телевизията, и ги гледахме по цял ден в неделя. Звучи малко смотано, но беше забавно. — Настъпи пауза и погледът му отново се насочи към екрана. — Липсват ми онези времена.
Сърцето ми се сви за него и Деймън. Надникнах към екрана и прехапах устни.
— Все още можете да го правите.
Той не отговори.
Чудех се дали проблемът не беше в това, че Доусън не искаше да остава насаме с Деймън. Между двамата определено зееше пропаст.
— С удоволствие бих изгледала няколко тази неделя, преди да отидем на оглед.
Доусън остана мълчалив и кръстоса краката си. Бях почти убедена, че няма да ми отговори, че няма да обърне внимание на предложението ми, и нямах проблем с това. Все пак правехме малки стъпки.
Но тогава той проговори.
— Да, това би било готино. Аз… бих се радвал.
Изненадах се и обърнах глава към Доусън.
— Наистина ли?
— Да.
Той се усмихна. Съвсем слабо, но все пак се усмихна.
Зарадвах се, кимнах и после отново насочих вниманието си към гнусотиите. Но тогава забелязах Деймън на прага на стаята. Погледът ми беше привлечен от неговия и аз тежко си поех дъх.
Беше чул всичко.
Сякаш излъчваше благодарност и успокоение. Нямаше нужда да го казва с думи. Признателността му се усещаше в погледа му, в лекия трепет на ръцете му, докато държаха купата с пуканки. Влезе в стаята, седна и сложи купата в скута ми. После се протегна, взе дланта ми в своята и остана в това положение до края на вечерта.