Дали беше получил някакво обучение, докато го нямаше? Все едно. Луксианците се развиваха умствено доста по-бързо от хората. Да пропусне една година в училище, най-вероятно не представляваше особен проблем за него.
— Виждаш ли? — обърна се Лиса към мен веднага щом седнах зад нея.
— Да виждам какво?
— Доусън — прошепна тя. — Не такъв го помня. Винаги говореше и се смееше. Никога не е отварял учебник по биология.
Свих рамене.
— Сигурно е изживявал всякакви странни неща. — Не беше лъжа. — И може би се чувства неудобно, докато всички го зяпат. — Също не беше лъжа.
— Не знам. — Тя затвори раницата си и надникна към чина на Доусън. — Дори Деймън не беше толкова мрачен преди.
— Деймън е бил мрачен? — казах леко студено.
— Е, просто не беше толкова дружелюбен. Обикновено се движеше сам. — Тя сви рамене. — О! Между другото, защо Ди се размотава с Отборът на кучките?
Отборът на кучките беше кодове име, с което Лиса беше нарекла Ашли и Андрю още при първите ми дни в гимназията. Обзалагах се, че някога и Деймън е бил част от тази група.
— О — промълвих аз и изпитах внезапното желание да зачета своя учебник по биология. Когато си спомнех за Ди, просто ми идеше да заплача. Приятелството ни беше поело към село Разрушеново. — Не знам. Тя е… различна след Адам.
— Без майтап. — Лиса поклати глава. — Процесът на скърбене е мъчителен. Опитах се да поговоря с нея вчера, докато си прибираше нещата в шкафа, а тя просто ме изгледа, не каза нищо и си тръгна.
— Ох.
— Да. Действително нарани чувствата ми…
— Общо взето, и аз това…
Вратата на класната стая се отвори, звънецът удари и първото, което забелязах, беше специалната тениска Нинтендо, облечена върху сив пуловер. Обичах всички тези старовремски тениски. После — разрошените бронзови коси и лешниковите очи.
Сърцето ми спря, в ушите ми зазвуча бръмчене и се превърна във вой. Въздухът беше изсмукан от помещението. Очаквах, че Уил може да се завърне, но не и… него.
— О. Виж кой е тук — каза Лиса и приглади тетрадката си с ръце. — Блейк.
Девета глава
Сигурно сънувах, защото това не можеше да е истина. Нямаше начин. В никакъв случай. Блейк не влизаше най-спокойно в класната стая. Матю не си изпусна бележките. Погледнах към Доусън и осъзнах, че той няма да разбере какво се случва. Никога не беше виждал Блейк.
— Добре ли си, Кейти? Изглеждаш, сякаш не си на себе си — каза Лиса.
Очите ми се впиха в нейните.
— Аз…
След секунда Блейк сядаше на стола си… на стола си до мен. Останалите хора сякаш се изпариха. Появата му ме накара да оглупея.
Той остави учебника си на чина и се облегна назад със скръстени ръце. Хвърли поглед към мен и ми намигна.
Всемогъщи боже, какво се случваше?
Лиса се отказа да ме чака да довърша думите си, обърна се и поклати глава.
— Имам чалнати приятели — промърмори тя.
Блейк не каза нищо, а Матю събра разпръснатите си бележки. Сърцето ми туптеше толкова бързо, че бях сигурна, че всеки миг ще получа удар.
Хората ме зяпаха, но аз не можех да отделя очи от Блейк. Най-сетне гласът ми се върна:
— Какво… правиш?
Той се взря в мен, хиляда тайни проблеснаха в зелените петънца в очите му.
— Влизам в час.
— Ти…
Бях безмълвна. После шокът отмина и беше заменен от гняв, толкова могъщ и нажежен, че почувствах как по кожата ми пробягва електричество.
— Очите ти — прошепна Блейк с лека усмивка — започват да светят.
Затворих очи и се опитах да укротя врящите си емоции. Когато бях около четиридесет процента сигурна, че няма да се нахвърля върху него като маймуна и да му извия врата, ги отворих отново.
— Не би трябвало да си тук.
— Но съм.
Не беше моментът за безсмислени коментари. Надникнах към предната част на стаята и видях Матю да пише по дъската. Лицето му беше бледо. Говореше нещо, но аз не чувах нито дума.
Прибрах си косата зад едното ухо и задържах ръката си там. По всякакъв начин се опитвах да се въздържа и да не ударя Блейк, защото възможността да го направя беше реална.
— Дадохме ти шанс — просъсках с тих глас. — Няма да го направим отново.
— О, струва ми се, че ще го направите. — Той се наведе над тясното пространство между нас, приближи се прекалено близо и накара мускулите ми да се стегнат. — След като чуете моето предложение.