Над главата й крещяха чайки. В далечината се чуваше бученето на уличното движение. Вълните образуваха пенести гребени, а седем палуби по-долу се чу боботенето на спасителна лодка. В този миг някой се покашля и Емили подскочи. В другия край на терасата стоеше девойка с маслинена кожа и дълга кестенява коса. Тя носеше тъмни очила, бяла рокля и равни пантофки с розов ширит.
В първия момент Емили не каза нищо. Момичето бе толкова ефирно и тихо, че тя го помисли за призрак.
Но след това то се обърна и каза:
— Здрасти.
— О! — рече Емили и отстъпи назад. — И-изплаши ме. Помислих си, че не си истинска.
Ъгълчетата на устните на момичето леко се повдигнаха.
— Често ли виждаш хора, които не са истински?
— Досега не съм виждала някой като теб — избъбри Емили и притисна ръка към устата си. Защо го каза?
Девойката повдигна вежди и свали очилата си. После се приближи към Емили. Отблизо се виждаха трапчинките на бузите й. Поразителните й зелени очи проблясваха и тя ухаеше толкова приятно на жасминов парфюм, че Емили почувства как й олеква.
— Може и да съм призрак — прошепна момичето. — Или русалка. Все пак нали сме в морето.
Тя леко докосна Емили по върха на носа, обърна се и влезе през стъклената врата. Емили продължи да стои отвън, обвита в облак от жасмин, зяпнала от изненада, с изтръпнал нос. Не беше сигурна какво се беше случило току-що, но определено й беше харесало. За части от секундата призракът — или русалката, каквото и да беше тя — я беше накарал да забрави абсолютно всички проблеми в живота си.
3.
Добрите двойки винаги правят компромиси
— Добре дошли на Фестивала на доброволците! — каза някакъв младеж е пясъчно руса коса, когато Ариа Монтгомъри и Ноъл Кан влязоха в казиното на кораба. — Не е ли страхотно да сте тук?
— Ъъъ, да — отвърна Ноъл, поглеждайки предпазливо към младежа.
— Чудесно! — рече той. Ариа беше почти сигурна, че когато е била на шест години, е носила същите очила с форма на звезди като неговите. Докато говореше, той бе застанал в неудобна близост до нея. — Казвам се Джереми. Тази седмица съм вашият круизен ръководител — продължи младежът. — И забавленията няма да спрат! Подготвили сме най-добрите представления — и най-добрия комедиант, Лу Кръстоносеца! Ще си умрете от смях — и ще разберете как да спасите планетата! — Той ги побутна навътре. — Разходете се! Намерете си нови приятели! И не забравяйте да си изберете доброволческа дейност!
Ариа се огледа. Жужащи „едноръки пирати“, покрити със зелено сукно маси за покер и блекджек и заоблен, покрит с мрамор барплот, който се простираше докъдето й стигаше погледът. Но на бара не се виждаха бутилки с алкохол, по масите нямаше тестета карти, а когато Ноъл натисна бутона на един от монетните автомати, на екрана се появи надпис „Опитайте по-късно“. Той погледна към една от служителките на кораба, жена с начервени устни и бяло сако.
— Ще можем ли да залагаме?
— О, да, в нощта на казиното! — Жената ги погледна с опуленото изражение на кукла Барби. — Но няма да печелите истински пари — получавате едни симпатични монетки с делфинчета, които ще можете да си отнесете като сувенири! Изработват ги жени от племената в Южна Африка и са от сто процента рециклирана вълна!
Ноъл сбърчи нос. Ариа го смушка в ребрата.
— Знаеш ли, може би е по-добре, че не можем да играем с пари. Помниш ли последния път, когато играхме блекджек и ти се опита да броиш картите? Обрах те до шушка.
— Не е вярно — отвърна мрачно Ноъл.
— Напротив!
— Добре де, искам реванш. Нищо, че ще играем за рециклирани делфински жетони. — Едното ъгълче на устата му се повдигна развеселено.
Ариа се усмихна доволна. Хубаво беше, че отново се разбираха толкова добре. Напоследък доста се караха, първо, защото Ариа смяташе, че Ноъл си пада по гостуващата у тях студентка на разменни начала Клаудия, която за щастие имаше проблеми с визата и нямаше да може да дойде на пътуването. След това Ариа откри тайната на баща му, което доведе до нови проблеми. Но те се бяха сдобрили и сега всичко беше наред.
Двамата влязоха навътре в казиното, оглеждайки павилионите за туристически експедиции, арт обиколки и задължителните курсове от рода на „Да приспособим автомобила си към биогориво!“. Ноъл стисна ръката й.