— Ноъл, почакай. — Ариа го хвана за ръката. — Не смяташ ли, че това ще е по-забавно и за двама ни? — Тя посочи табелата за лова на съкровища.
Ноъл се намръщи.
— Нека вместо това да покараме сърф.
Ариа се обърна към младежа, който най-вероятно беше инструктор.
— Пречи ли, че не съм кой знае каква плувкиня?
Той сбърчи луничавия си нос.
— Можеш ли да плуваш кроул?
— Само кучешката — отвърна тя с оптимистичен тон. Всъщност никога не се беше учила да плува — като малка откриваше толкова други по-интересни неща за правене. Скачането от скалата в Ямайка я беше уплашило почти до смърт. Стараеше се да скача винаги близо да Емили, за да може приятелката й да й се притече на помощ при нужда.
Инструкторът я погледна скептично.
— Сърфистите трябва да могат да преминат през доста бурни води. Не мисля, че ще успееш да се справиш.
Ноъл изглеждаше съкрушен. Ариа му се усмихна.
— Запиши се все пак.
— Не! — отвърна бързо той.
— Няма проблем. — Ариа стисна ръката му. — Голяма работа, че няма да караме един и същи курс. Може да си изберем една и съща доброволческа дейност. Или пък да прекарваме заедно остатъка от времето.
— Сигурна ли си? — Гласът на Ноъл потрепери.
— Абсолютно. — Ариа го целуна по носа. — Искам и двамата да сме щастливи.
Ноъл я обгърна с двете си ръце и я повдигна във въздуха.
— Ти си най-сладкото същество на света.
После я върна на земята и за миг Ариа наистина се почувства страхотно. Но после косъмчетата на врата й настръхнаха и тя усети нечие присъствие зад гърба си. Погледна към тълпата от ученици край павилионите и примигващите монетни автомати. На една празна маса беше проснат голям банер с надпис: „Защитете моретата. Спасете планетата. Живейте на макс!“. Зад него се размърда някаква сянка и вратата с надпис „Само за персонала“ леко се затвори. Сърцето на Ариа подскочи и тя се втренчи във вратата с надеждата онзи, който е преминал през нея, да се върне.
Но вратата си остана затворена. Ала сред звъненето на автоматите, подвикванията на инструкторите и гласовете на всички събрани в залата деца, Ариа долови тъничък, зловещ кикот и сърцето й падна в петите. Всеки път, когато чуеше този смях, дали поради някакво съвпадение или просто така, някой винаги се оказваше наблизо.
И този някой беше А.
4.
Здрасти, съквартирантке!
По-късно същата вечер Хана Мерин седеше заедно с приятеля си Майк Монтгомъри в едно плюшено сепаре в „Муунлайт кафе“, ресторант на открито, разположен на най-горната палуба на кораба. Таван им бяха ярките, проблясващи звезди, а лекият бриз със солена миризма от време на време угасяваше свещите по масите. Сервитьори сновяха насам-натам, разнасяйки огромни салати с органични зеленчуци, жарено пиле и най-вкусните пържени сладки картофки, които Хана беше опитвала някога. Реге групата изпълняваше песен на Боб Марли и всички музиканти бяха облечени с хавайски ризи.
Когато песента свърши, круизният ръководител, когото Хана беше започнала да нарича „Зловещия Джереми“ — заради това колко близо заставаше до хората, с които говори, и заради странната му усмивка, която изглеждаше като татуирана на лицето — грабна микрофона.
— Тия момчета са страхотни, нали? Но ако вие смятате, че сте по-добри, покажете уменията си в шоуто „Америка търси талант“, което ще се проведе в неделя вечерта! Започвайте отсега да упражнявате номера си! Първата награда е скутер „Веспа“!
Майк скръсти ръце на гърдите си.
— Двамата с Ноъл ще изпълним една хип-хоп песен.
Хана го изгледа странно.
— Смяташ да участваш в шоу за таланти?
Майк сви рамене.
— Не го ли чу? Първата награда е „Веспа“. А двамата с Ноъл измислихме няколко маниакални рими в Ямайка.
Хана едва не се задави с едно пържено картофче. Последното нещо, от което се нуждаеше, бе да й се напомня за Ямайка. Но днес всичко й напомняше за това зловещо пътуване; ягодовият аромат на нечий слънцезащитен лосион, марката портокалово безалкохолно, което се продаваше в едно от кафенетата, тениската на едно момче, чийто надпис гласеше „Ямайквай ме лудо!“. След два дни щеше да се проведе парти с ямайска тематика, в което нямаше никакъв смисъл, тъй като те изобщо нямаше да ходят до Ямайка на това пътуване.