— Не става въпрос за айпади или мобилни телефони — рече Джеймс, — а за разни дребни нещица, като шампоани или чорапи.
— Пич, по-добре да си скрия боксерките — пошегува се Майк.
Тогава Джеймс измъкна една бутилчица от раницата си.
— Искаш ли? — попита той, предлагайки я на Майк, но не и на Хана. Когато развъртя капачката, отвътре се разнесе мирисът на прясно изцедени лимони.
Хана вдъхна аромата на маргарита — един от любимите й, макар за последно да го беше помирисвала като че ли преди векове. Внезапно си припомни последния път, когато бе усетила миризмата. Споменът беше свързан с една от тайните й; историята с Мадисън от миналото лято.
Онзи ден тя бе отишла с баща си във Филаделфия на политическа сбирка, организирана от един негов приятел — кампанията на господин Мерин все още не се беше задвижила, но той беше навлязъл в етапа на срещи и ръкостискания в търсене на финансова подкрепа. След края на сбирката баща й беше отишъл на вечеря в „Четирите сезона“, а Хана реши да се помотае по Саут стрийт и да се смеси с тълпата от туристи. Макар да бе развълнувана от мисълта, че баща й ще се кандидатира за сената, тайната за случилото се през пролетната ваканция продължаваше да я тормози. Ами ако някой узнаеше?
Тя забеляза, че някой й се усмихва от другата страна на улицата. Обърна се и видя привлекателен младеж, който стоеше пред един бар на име „Кабана“. Той изглеждаше много сладък с късо подстриганата си коса и излъчването си на колежанче.
— В момента питиетата се предлагат на половин цена — каза младежът, сочейки към бара. — Заповядайте на чашка.
— Аз, ъъъ, имам си приятел — бързо отвърна Хана.
Младежът се подсмихна.
— Аз съм барманът. В момента съм в почивка, не се опитвам да те свалям.
Хана надникна в бара. Той не беше точно нейния тип място — на прозореца беше лепната стара програма със срещите на „Филаделфия филис“, пред вратата беше просната изтривалка във формата на голо момиче, а вътре миришеше на вкиснала бира и цигари. Но в дъното на салона се виждаше старомоден джубокс, който свиреше класическа кънтри песен. Никой не знаеше, че старите кънтри парчета са й слабост. Прииска й се да седне в сумрачната зала и известно време да не мисли за нищо. Освен това барът не изглеждаше като място, където би отишъл някой от кампанийните приятелчета на баща й, което означаваше, че няма да я хванат.
Затова тя последва младежа към бара. Там имаше двама мъже с угрижен вид и една жена, които висяха на по една бира, а в дъното други двама играеха на дартс.
Барманът, който я беше придумал да влезе, зае мястото си зад бара.
— Между другото, аз съм Джаксън — рече той. — Какво да ти налея?
Всъщност на Хана не й се пиеше нищо, но си поръча маргарита. Когато вдъхна сладкия мирис на коктейла, някой й подвикна от другия край на бара:
— Хей, внимавай. Тези неща са коварно силни.
Там седеше слаба девойка със сини очи и високи скули, няколко години по-голяма от Хана. Имаше нещо спортно в широките й рамене, свежа кожа и високо вързана конска опашка. Тя кимна към питието на Хана.
— Сериозно говоря. Джаксън трябваше да те предупреди.
Хана облиза пръстите си.
— Благодаря. Ще го запомня.
Момичето грабна коктейла си, стана и се плъзна на мястото до нея.
— Доста е сладък.
Хана сви рамене.
— Изглежда така, сякаш участва в отбор по гребане. Не е мой тип.
Момичето отпи от чашата си.
— На бас, че не можеш да го извикаш да пийне с нас.
— Сигурно — отвърна бързо Хана. Не беше в настроение за веселба.
Момичето наведе леко глава настрани.
— Да не те е страх?
Хана потрепна. Али обичаше да предизвиква Хана, Емили, Ариа и Спенсър да правят най-различни неща, които не им се нравеха, и когато откажеха, тя им се подиграваше, че са страхливки. Винаги успяваше да ги накара да се почувстват като смотанячки.
— Хубаво. — Хана махна с ръка на Джаксън и поръча три водки фис — едната за него. Барманът и момичето се чукнаха, но Хана издебна когато не я гледаха и изля питието си на пода.
Момичето избърса небрежно устата си и се ухили одобрително на Хана.
— Как се казваш всъщност?
— Оливия — изтърси Хана първото име, което й мина през ума. Така се казваше сватбената агентка на баща й и Изабел, с която бе разговаряла по-рано през деня.
— Аз съм Мадисън. — Момичето вдигна празната си чаша. — Ще глътна още едно, преди да се запътя обратно към Пен. Там съм на изпитателен срок и ако доловят дори намек за алкохол в дъха ти, направо откачат. Ти къде учиш?