— Не знам как танцуваш с тези обувки — Наоми посочи към високите токове на Хана. — Невероятни са. От „Солт енд Пепър“ ли ги купи?
Хана изтръпна. Обувките наистина бяха от „Солт енд Пепър“, но магазинът беше в частта за евтини стоки на мола „Кинг Джеймс“, което не беше много добре. Единствената причина Хана да се спре там беше, защото имитациите му бяха толкова добри, че хората често не забелязваха разликата.
— Ъ-ъ-ъ, майка ми ми ги купи — измънка тя. — Не знам откъде ги е взела.
— Стига, Хан — изрече Наоми с познат тон. — Видях ги на витрината на магазина. — После тя се наведе напред, гледайки я съучастнически. — Всъщност за малко да ги купя. Пазаруването оттам е моя малка тайна. Това е толкова хубав магазин, но щяха да ме скъсат от майтапи, ако знаеха. Виж — аз също нося обувки от „Солт енд Пепър“.
Тя вдигна крак, за да покаже розовия си ток, и Хана осъзна, че наистина го е виждала на рафтовете в магазина.
— Това е наистина страхотен магазин.
— Майтапиш ли се! Той е най-добрият! — Очите на Наоми проблеснаха. — Обаче не можем да кажем на никого за това — ще бъде нашата малка тайна. Иначе всички ще отидат там и няма да остане нищо хубаво.
— Определено — каза Хана с подигравателно надменен глас, тайно очарована, че има нещо, в което двете с Наоми са заедно.
— Отнася се и за Райли — продължи Наоми. — И определено и за доведената ти сестра. Става ли?
— Става. — Хана триумфално прекара пръсти по пластмасовия ръб на чашата. Наоми и Кейт бяха най-добри приятелки от самото идване на Кейт в „Роузууд дей“. Хана и Кейт бяха започнали да се разбират по-късно и Кейт й беше казала, че е скарана с Наоми. По начина, по който го беше представила Кейт, вината беше у Наоми.
Наоми подпря лакти на перилото и хвърли поглед назад, към купона.
— Зелда Милингс изглежда доста добре с тази изрязана рокля, не мислиш ли?
Хана разгледа внимателно бледото русо момиче, което я беше отрязало предишния ден.
— Е — каза тя, изпитвайки триумф задето нещата се бяха обърнали, — тя прави гърдите й да изглеждат наистина малки.
— Вярно е — кимна Наоми дълбокомислено. — Но поне с тези цветове не прилича на албинос.
— Ще има отвратително слънчево изгаряне в края на седмицата — размечта се Хана.
Наоми изкриви уста.
— Знаеш ли кой искам да получи слънчево изгаряне?
— Момичетата от „Вила Луиза“? — изтърси Хана.
— Да! — изкряска Наоми, след което докосна Хана по ръката. — О, Божичко, и ти ли мислиш, че са страшно дразнещи?
— Абсолютно! — Хана почувства изблик на задоволство. Приятно й беше да одумва Вила горилите. — Знаеш ли, че Емили е съквартирантка с онази Ерин Бум-бум?
Наоми потрепери.
— Тя е най-неприятната. Наложи се да работя в канцеларията на кораба, защото ме мързеше да се запиша нещо друго, и тя работи в една смяна с мен. Кучката не ми каза нито дума през цялото време!
Хана се намръщи.
— Чакай, ти работиш в канцеларията? Аз също!
— С Вера? — попита Наоми.
— О, Божичко, Вера! — изкикоти се Хана. — Как ти се струват всички тези сантиментални любовни песни?
— А фибите? — добави Наоми, продължавайки да се кикоти. — Прилича на пудел!
— Няма ли тази канцелария най-странната миризма? — Хана се престори, че й се повдига.
— Да, комбинация от крака, мокро куче и възрастна жена — изстена Наоми.
— Но можеше и да е по-лошо — рече Хана. — Чух, че някои хора, които са се записали със закъснение, са задължени да чистят. Принудени са да търкат мъжките тоалетни.
— Пфу! — възкликна Наоми.
Хана се ухили, докато отпиваше от напитката си. Чувстваше се замяна и свободна. Все едно току-що е открила нов моден дизайнер, чиито дънки, тениски и рокли й прилягат перфектно — и името му е Наоми. А Наоми гледаше към нея със същия поглед, тип „Къде си била през целия ми живот“, което я караше да се чувства още по-добре.
После Наоми пристъпи от крак на крак.
— Исках да те попитам нещо. Някога търсила ли си помощ за… сещаш се. Онова нещо с яденето.
Хана настръхна. Преди милион години Мона в качеството си на А. беше принудила Хана да се изправи срещу Наоми и Райли и да им разкаже за проблема си. Хана хвърли поглед към вратата, обмисляйки дали да не избяга.