— Единствената причина, поради която те питам, е защото исках да взема направление — добави Наоми, след като Хана не каза нищо.
Хана се намръщи.
— За кого?
Наоми погледна надолу.
— За мен — промълви тя тихо.
Хана едва не се изсмя.
— Ти се тъпчеш? Да бе, да.
Наоми беше размер нула. Хана почти не я беше виждала да яде.
Момичето сведе поглед.
— С много упражнения. Това е нещо, с което се боря от години. Всъщност исках да поговоря с теб за това — ти си единствената ми позната, която също страда от това. Не мога да говоря с Райли или Кейт за тези неща.
— Наистина вече не го правя — каза Хана предпазливо.
— Аз също не го правех. — Наоми прекара пръст по ръба на чашата. — До предишното лято. Случиха се някои странни неща, и започнах отново.
Хана примигна.
— Наистина съжалявам — каза тя тихо, все още неспособна да повярва напълно на ушите си. Но изражението на Наоми изглеждаше искрено и простодушно. Хана беше копняла да си говори за тъпченето с храна с някой, който също е минал през това, но досега не беше срещнала човек, който да си го признае.
— Ако някога ти се прииска да си поговориш с някого, аз съм насреща — предложи тя след кратка пауза. — Знам колко е тежко.
— Благодаря — промълви Наоми, пресегна се и потупа Хана по ръката.
В този момент Мейсън Байърс, препъвайки се, излезе на терасата. Косата му беше разрошена и носеше на ревера си златна значка на Роузуудската полиция.
— Аз съм офицер Байърс, дами — изфъфли той. — Вие двете достатъчно големи ли сте, за да пиете алкохол?
— Разбира се, че сме — намигна му Наоми.
— Мога ли да видя личните ви карти? — настоя Мейсън.
Майк също подаде главата си навън.
— Правим игра на карти със събличане, в която се използват фалшиви лични карти. Искате ли да играете?
Той размаха във въздуха собствената си фалшива лична карта.
— Дай да видя това. — Хана пристъпи обратно в стаята и я сграбчи. Макар че Майк се беше похвалил с фалшивата лична карта, не изглеждаше склонен да й я покаже. Тя прихна. Кунси Томас — човекът на картата — беше рус, късо подстриган и с очила. Според описанието беше висок над два метра, трийсетина сантиметра по-висок, отколкото беше Майк.
Тя му подхвърли картата.
— Никой и за миг няма да си помисли, че това си ти.
Майк улови внимателно картата си. Бузите му бяха пламнали.
— Добре, всезнайке, да видим твоята.
Хана бръкна в чантичката си и извади своята собствена фалшива лична карта, която беше купила миналата година онлайн и която съдържаше собствената й снимка и данни. Мейсън подаде своята фалшива карта, която беше купил от Ню Йорк. Останалите хлапета също започнаха да трупат картите си върху купчината. Едно от момичетата имаше доста убедително изглеждащ японски паспорт, въпреки че не беше японка. Ерин Бум-бум беше използвала собствената си фотография за фалшификацията. На снимката тя беше толкова привлекателна и приличаща на манекенка, че Хана се съмняваше дали някой проверяващ на входа или сервитьор би си направил труда да провери датата на раждане. Кучка.
— Хей, твоята е доста добра — каза Майк на Наоми, когато тя сложи картата си върху купчината. — Тя дори прилича на теб.
— Това е защото ми е братовчедка — обясни Наоми. На лицето й се появи странно изражение. — И без това вече не й трябва.
Хана погледна към снимката, и осъзна със закъснение кой е на нея. Въпреки че беше виждала девойката само веднъж, лицето й беше незабравимо. Почувства се все едно я наблюдава призрак.
Мадисън.
Хана отстъпи назад, препъна се в някакъв изправен куфар и за малко да падне върху задника си. Докато се опитваше да запази равновесие, ръцете й така се разтрепериха, че тя се принуди да ги скрие в диплите на роклята си. Стаята й се стори толкова задушна и претъпкана, и толкова много хора гледаха в нея, включително и Наоми.
— Ъ-ъ-ъ, аз трябва да… — Хана непохватно започна да си пробива път към вратата.
Тича до края на коридора, отчаяно опитвайки се да си поеме дъх. После забеляза плъзгаща се врата, която водеше до малко открито пространство. Плъзна вратата, вмъкна се вътре, олюлявайки се, и се приведе над свитите си колене.
Мадисън беше братовчедка на Наоми. И какво имаше предвид Наоми, когато каза, че тя вече не се нуждае от личната си карта? Мъртва ли беше?