— Сигурна ли си? За цяла седмица?
— Те сигурно дори няма да забележат, че ме няма. — Джордан въртеше в ръце виолетовата си панделка. — Родителите ми са по-съсредоточени върху собствения си живот. Нямат време за мен. Като се добави фактът, че не съм идеалната дъщеря, която винаги са искали да имат, сигурно предпочитат просто да си отида завинаги. — Тя се опитваше да звучи равнодушно и приключи със саркастичен смях, но болката в гласа й беше очевидна.
Емили надраска една завъртулка в полето на страницата.
— Понякога си мисля, че родителите ми също искат да изчезна.
Джордан погледна към нея, явно очаквайки я да каже още нещо.
— Направих някои неща, които наистина ги подлудиха — изрече Емили неопределено. Въпреки че беше споделила много неща, още не беше готова и за това.
Но изведнъж лицето на Джордан се приближи. Въздухът миришеше тежко на жасминов парфюм.
— Не знам защо някой би искал ти да изчезнеш — изтърси тя. — Без значение какво си направила.
Емили усети дъха й, за пръв път забелязвайки, че очите й имат цвета на турмалинови скъпоценни камъни. А после телефонът й издаде няколко резки пиукания. Тя изстена, обърна се и погледна в екрана. Хана й беше изпратила есемес.
„А. е на кораба. Да се видим в Тръстиковия бар веднага“.
Емили обърна телефона така, че Джордан да не може да види съобщението.
— Аз… ще се върна — прошепна тя и излезе, преди Джордан да успее да попита какво се е случило.
Десет минути по-късно Емили стоеше при Тръстиковия бар и слушаше как проливният дъжд барабани по тентата над главата й. Естествено, палубата беше празна. Някъде отдолу се процеждаше ню ейдж музика от вечерното представление на „Цирк дьо Солей“.
Вратата на асансьора се отвори и през нея излязоха Спенсър и Ариа. Видяха я и се затичаха, прикривайки главите си от дъжда.
Хана се появи от стълбището, облечена с дълга изрязана рокля, обувки с високи токчета и несъразмерно бяло яке с качулка, стигащо до средата на бедрата й. Погледът й беше див, лицето — бледо; стискаше телефона в дясната си ръка.
— Кучката по някакъв начин се е промъкнала на борда с нас — изстреля тя, докато се приближаваше.
Обърна телефона към момичетата. Емили се вторачи в текста на екрана.
Внимавай кого блъскаш и зарязваш, престъпнице. Ще се видим на палуба „Фиеста“.
Ария погледна накриво бележката.
— Блъскаш и зарязваш? За какво говори А.?
— Не е ли очевидно? — попита Хана. — Произшествието на Рийдс Лейн? Онази ужасна нощ в дъжда? А. знае.
Челюстта на Емили увисна. Нощта на произшествието с Хана й изглеждаше толкова далечна сега — това се беше случило в началото на лятото, преди всичко останало. Тя беше открила, че е бременна точно след пролетната ваканция в Ямайка, още живееше вкъщи, когато Хана й обади — премести се при Карълайн през следващата седмица, за голямо разочарование на сестра си. Когато Хана й се обади, тя едва не й отказа; коремът й вече беше леко издут — ами ако другите момичета се досетеха какво става? Достатъчно трудно й беше да го крие от родителите си. Майка й вече беше направила коментар за новия й стил на обличане с широки ризи.
Но секунда по-късно се почувства ужасно. Хана се нуждаеше от нея. А после се обади и Ариа и каза, че вече е тръгнала и ще мине да я вземе, и Емили вече знаеше, че няма как да откаже. В края на краищата, ако някоя от тях видеше коремчето й, нямаше да каже нищо. Всички бяха твърде погълнати от катастрофата.
Емили се облегна на бара.
— Откъде А. знае за това? — попита тя, гледайки към Хана. Тогава бяха на абсолютно безлюден участък от пътя и си бяха тръгнали, преди да дойде линейката. Но заедно с тези мисли при нея се върнаха и спомените за тогавашната нощ. Те вероятно бяха наранили момичето. И бяха избягали, сякаш това е някаква лудория.
Хана въртеше между пръстите си голяма свещ с тръстикова обвивка, която беше взела от една от масите.
— Не съм сигурна. Но сещате ли се за момичето в колата, Мадисън? Оказа се, че тя е братовчедка на Наоми Циглър. Двете с Наоми се разбираме добре, и в първия момент си помислих, че това изглежда подозрително, но после реших, че тя просто е отворила нова страница. Вярвах в това, докато не видях фалшивата й лична карта — тя е със снимката на Мадисън.
Ариа сбърчи вежди.
— Значи мислиш, че Наоми е била мила с теб, защото тя е А.?