— Не съм сигурна — рече Хана. — Но ако не е, А. възнамерява да й каже за катастрофата. Наоми със сигурност ще ни издаде.
— Да, ако А. не ни издаде преди това. — Спенсър посочи телефона на Хана. — Нарича те „престъпница“.
— Хана, Наоми подхвърли ли нещо за произшествието? — попита Ариа.
— В известен смисъл — потвърди Хана и погледна към Спенсър. — Спомена, че се е случило нещо ужасно миналото лято. И на лицето й се появи странно изражение, когато някой я попита кой е на фалшивата й лична карта. Един вид „братовчедката ми вече не се нуждае от личната си карта“.
— Все едно е умряла? — изстена Спенсър.
Очите на Емили се опулиха.
— В катастрофата?
— Не може да е умряла в катастрофата. — Погледът на Хана шареше насам-натам. — Тя все още дишаше, когато се появихте вие, мацки.
— Дали? — погледна я накриво Ариа. — Всъщност някой провери ли?
Емили огледа останалите.
— Аз не си спомням дали го направихме, или не.
— Аз също — каза Ариа.
Лицето на Спенсър беше позеленяло.
— Ами ако сме я убили, когато я местехме? — Тя залитна към един от металните стълбове, които държаха тентата. — Аз я изпуснах.
— Не избързвай с изводите, Спенс — каза Ариа бързо, въпреки че тя изглеждаше не по-малко зле.
— Според вас откъде А. знае за това? — попита Емили.
Хана сви рамене.
— Ако А. е Наоми, сигурно е видяла произшествието от своята къща. Тя е точно на хълма над мястото на катастрофата, макар че досега не съм правила тази връзка.
— Или може би Мадисън е останала жива и е видяла момичето, което играе твоята роля в „Малка сладка убийца“, и е направила връзката — извиси глас Ариа.
— Не, в такъв случай Мадисън щеше да се досети още преди това — настоя Хана. — Ако Наоми е А., тя сигурно е научила почти веднага — и е решила да ни дебне. Така може да е научила за Гейл и Келси.
Емили кимна, обмисляйки предположението. През лятото тя беше посещавала къщата на Гейл, а жената й беше предложила да купи бебето й в едно кафене. Ако Наоми я беше следила, щеше да й е лесно да съобрази какво става.
Ариа прекара ръце по лицето си.
— Но аз не съм сигурна, че е логично Наоми да е А. Как може тя да знае за всички останали тайни, известни на А.? Като например Ямайка — това се случи преди историята с Мадисън.
— Е, не е трудно да се предположи откъде тя знае какво ни се е случило през лятото — Наоми живее в Роузууд. — Хана се беше ококорила. — Тя е приятелка с Кейт — била е у нас стотици пъти. Тя като нищо може да изрови тонове мръсотия за мен. — Тя щракна с пръсти.
Спенсър прехапа устната си.
— Всъщност Наоми доста се навърташе наоколо и когато А. ме заплашваше за Келси. Тя беше една от вещиците в „Макбет“.
— Беше се лепнала и за Клаудия — по едно време много от посланията на А. до мен се отнасяха за нея — добави Ариа замислено. — И тя беше у Ноъл, когато получих от А. есемеса за семейството му.
Всички погледнаха към Емили, очаквайки да допринесе със своя собствена история за Наоми. Тя само сви рамене.
— Аз не съм имала никакъв досег с нея.
— Тя беше на погребението на Гейл, помниш ли? — отбеляза Хана. — Не мислиш ли, че това е странно?
Емили гледаше как знамето горе на пилона плющи. Не беше сигурна дали това е странно.
— Но в Роузууд живеят доста хора — може някой друг да ни е наблюдавал. И Ямайка продължава да не се връзва с останалото — прошепна тя. — Наоми не беше там — иначе щяхме да я видим. Как може да е научила за това?
— Трябва да има някаква връзка — рече Хана. — Може тя да е била там, но ние да не знаем.
Пръстите на Спенсър се спуснаха върху телефона й.
— Не, Наоми е била в Сейнт Барт през пролетната ваканция — така пише на Фейсбук страницата й.
— Добре, може да има двама А. — един, който е видял какво се случи в Ямайка, и Наоми, която изкарва наяве всичките проклети случки — предположи Хана.
Спенсър замижа.
— Божичко. Ще ми се пръсне главата. И сега ще трябва да се чудим кой може да е вторият А.?
Емили си пое дъх.
— Мисля, че имам идея.
Хана я изгледа напрегнато.
— Нека позная. Истинската Али?
— Да, Али — каза Емили тихо. След като Джордан се беше промъкнала на борда толкова лесно и непринудено, защо да не може и Истинската Али да направи същото?